Оказа се, че имал от какво да се плаши при проверката в Обсерваторията. Разбира се, не беше издавал държавни тайни, защото му бяха недостъпни. Само че като мнозина пазители на собственост преди него бе решил да извлече лична изгода от държавното имущество.
Садлър си каза, че е истинско възмездие да те издаде собствената ти гузна съвест. Зачерта още едно име в списъка, от друго нямаше защо да е доволен.
Часовете сякаш се влачеха, нервите се опъваха. Горе Слънцето се бе показало цялото над западната стена на Платон. Трескавото напрежение отшумя, останаха безсилието и гневът. Добронамерени наивници се опитаха да направят концерт, но се провалиха с трясък.
Нищо особено не се случваше и някои пак започнаха да се промъкват на повърхността, поне за да погледат звездите и да се уверят, че всичко наоколо си е цяло-целеничко. Нелегалните екскурзии причиниха много главоболия на Садлър, но бързо се убеди, че намеренията на непокорниците са съвсем невинни. Най-сетне и директорът се усети — разреши ограничен брой от подчинените му да се качват в куполите в определени часове от денонощието.
Един от инженерите по захранването реши да организира залагане. Печалбата щеше да се падне на онзи, който познаеше докога ще трае необичайната обсада. Всички в Обсерваторията направиха залозите си, Садлър също — нарочно предсказа много продължително извънредно положение. После прочете внимателно кой на какво разчиташе в импровизирания тотализатор. Ако някой тук знаеше предварително верния отговор, едва ли би рискувал да спечели. Не научи нищо от залозите и се отказа от напразните напъни на ума си. Сам се удивяваше на криволичещите пътеки, по които се промъкваше мисълта му. Вече се боеше, че няма да си възвърне способността да възприема света без подозрение и търсене на скрити намерения у всекиго.
Съсипващото духа очакване свърши пет денонощия след обявяването на тревогата. Горе наближаваше лунното пладне, Земята се бе превърнала в тънка ивичка отразена светлина и се намираше прекалено близо до Слънцето, за да я гледа човек с незащитени очи. А часовниците на Обсерваторията показваха полунощ и Садлър спеше дълбоко, когато Уогнъл нахълта да го буди.
— Ставай, ставай! — подкани го наежено. — Директорът иска да говори с теб! — добави ядосан, че го пращат насам-натам като момче за всичко. — Нещо се мъти, но Маклорин не иска да ми каже — оплака се, вторачен недоверчиво във виновника за ненадейното поръчение.
— Не съм сигурен дали и аз знам — промърмори сънливо Садлър, навличайки халата си.
Казваше самата истина и по коридора продължаваше да се чуди какво ли бе накарало директора да иска среднощната среща. Забеляза, че професорът сякаш се е състарил през последните дни. Вече не приличаше на енергичния властен дребосък, наложил непреклонно своите правила в Обсерваторията. На някога безупречно чистото бюро дори имаше разхвърляни документи.
Щом секретарят излезе от кабинета с видимо нежелание, Маклорин попита нервно:
— Какво търси Карл Стефансон на Луната?! Садлър примига. Съзнаваше смътно, че още не се е събудил напълно. Може би затова отговори:
— Дори не знам кой е. А трябва ли? Директорът го изгледа учуден.
— Мислех, че вашите хора са ви предупредили за пристигането му. Той е един от най-способните ни физици, особено в неговата тясна област. От Средищния град току-що ме предупредиха, че корабът му е кацнал… а ние трябва да го откараме незабавно в Маре Имбриум до онова място, което те нарекоха „Проект Тор“.
— Че защо да не отлети дотам с местна ракета? Защо намесват и нас?
— Полетите били спрени и не могат да подготвят нищо за излитане в близките шест часа. Затова ще го пратят по монорелсовата линия, а накрая ние го поемаме с един от нашите трактори. Поискаха да възложа това на Джеймисън, защото всички знаят, че най-добре се оправя с тракторите. Пък и само той в обсерваторията е стигал чак до този „Проект Тор“…
— Продължавайте — подкани го Садлър, макар да знаеше вече какво ще последва.
— Нямам доверие на този човек! Не е разумно да го изпращаме с такава очевидно важна задача.
— Друг няма ли да се справи?
— Не и за малкото време, с което разполагаме. Бързото придвижване по такъв терен изисква уникални умения. Нямате представа колко е лесно да се загуби човек в онази пустош при всичките ни системи за ориентация!