Минаха през Прохода на търсачите петдесет минути след като тръгнаха от Обсерваторията и съобщиха по радиото къде са. Оттук трябваше да се спуснат само още няколко километра, за да доближат линията.
— Е, поне не ги накарахме да чакат — доволно подхвърли Уилър. — Ще ми се да знам обаче за какво е цялата щуротия.
— А не е ли очевидно? Стефансон е най-големият ни спец по радиационна физика. Ако ще има война, ясно ти е какви оръжия ще вкарат в действие…
— Не съм се замислял точно за това. Досега не предполагах, че положението е толкова лошо. Сигурно ще изстрелват управляеми ракети.
— Непременно, но очаквам да имаме и нещо по-добро. Приказките за радиационни оръжия продължават цели столетия. Който е искал да ги има, можел е да си ги направи.
— Ей, само не ми казвай, че вярваш в лъчите на смъртта!
— Защо пък не? Не знам какво си запомнил от учебниците по история, но именно един вид лъчи на смъртта са погубили хиляди хора в Хирошима. И е станало преди два века.
— Вярно, обаче срещу такова нападение има и защита. Нима си въобразяваш, че с подобен лъч ще причиниш сериозни повреди?
— Зависи от разстоянието. Ако е само няколко километра, всичко е възможно. Не забравяй, че вече умеем да генерираме огромна мощност. Вероятно са се научили и как да съсредоточават цялата енергия само в една посока. Просто досега нямаше стимул някой да се занимава с това. Но откъде да знаем какво са измислили в тайните лаборатории, пръснати навсякъде из Слънчевата система?
Преди Уилър да отговори, забеляза далеч в равнината блестяща точка. Доближаваше ги невероятно бързо, сякаш беше метеор. След минута виждаха ясно тъпия нос на цилиндъра, понесъл се над единствената си релса.
— Не е зле да изляза и да му помогна в прехвърлянето при нас — сети се Джеймисън. — Нищо чудно за пръв път в живота си да е навлякъл скафандър. Трябва да има и някакъв багаж.
Уилър се настани на неговото място и видя как приятелят му мина внимателно по скалите към линията. Вагонът скоро спря до него, аварийният люк се отвори и един човек стъпи неуверено на лунната повърхност. Веднага личеше, че досега не е попадал в толкова слабо гравитационно поле.
Стефансон носеше дебело куфарче и голяма дървена кутия, явно се стараеше да ги опази на всяка цена. Не позволи на Джеймисън да ги вземе от ръцете му, а кимна към сака, с който се изчерпваше неговият багаж.
Двамата слязоха по склона и Уилър им отвори въздушния шлюз. Щом остави пътника си, цилиндърът се устреми на юг и не след дълго изчезна от погледа му. Онези вътре май много бързаха да се приберат в града.
Уилър не бе виждал досега монорелсов вагон да се движи с такава скорост. За пръв път го споходи смътно предчувствие за бурята, която трупаше мощ над спокойната, обляна в слънчеви лъчи равнина. Предполагаше, че не само те тримата в трактора си ще поемат към „Проект Тор“.
И позна. Далеч в Космоса, високо над плоскостта на еклиптиката, в която обикаляха Земята и останалите планети, командирът на експедиционния корпус на Федерацията готвеше малкия си флот за решителния удар. Корабите на комодор Бренан — до неотдавна професор по електроинженерство в университета на Херперус — кръжаха над Луната като орел, готов да се спусне върху жертвата си.
Комодорът очакваше само сигнал, който още се надяваше да не чуе никога.
ГЛАВА 15
Доктор Карл Стефансон не губеше време в съмнения дали е смел човек. Досега в живота си не се бе сблъсквал с необходимостта да прояви първобитна добродетел като физическата храброст. Само изпитваше леко учудване, че е толкова невъзмутим. След няколко часа най-вероятно щеше да е мъртъв. Тази представа го дразнеше, но не го плашеше. Толкова работа искаше да свърши, а още колко свои хипотези имаше да проверява… Наистина щеше да е чудесно, ако би могъл да се върне отново към научните си изследвания след изтощителния и досаден маратон през последните две години. Вдигна рамене. Каква полза от сънищата наяве? Засега имаше твърде нищожна надежда дори да оцелее.
Отвори куфарчето си и извади многократно нагънатите схеми и диаграми на модулните връзки. Стана му весело, като забеляза любопитния поглед, с който Уилър надничаше към големите листове, отбелязани навсякъде с едри надписи СЕКРЕТНО. Все едно, вече нямаше защо да трепери над тайните, а и ако не бе измислил всичко това, също не би го разбрал, особено за броени минути.