Главният лекар вече обясняваше на екипажа какво им предстои.
— Слушайте внимателно какво ще правим — настоя дребният мургав мъж, който допреди броени месеци беше един от най-способните хирурзи на Венера. — Около нас има вакуум, а скафандрите са всичко на всичко пет. Този кораб е предназначен да воюва, не да превозва пътници. Все едно, да видим как ще се измъкнем. След два часа ще доближим „Пегас“. Късметлии сме — въздушните му шлюзове са достатъчно големи, за да вкарват и обемисти товари. Във всеки могат да се натъпчат наведнъж по тридесет, дори четиридесет наши хора… стига да не носят скафандри. Знам, че ви звучи налудничаво, но не ви предлагам самоубийство. Просто няма да дишате във вакуума и ще ви се размине! Няма да ви хареса, затова пък ще имате с какво да се хвалите до дълбока старост. Сега наострете уши. Първо ще ви докажа, че можете да оцелеете поне пет минути, без да дишате, дори без да изпитвате желание за глътка кислород. Простичък трик, йогите и цирковите магьосници го владеят от векове. Нищо мистично няма, най-обикновена физиология. За да ви вдъхна увереност, нека направим един опит. — Лекарят извади хронометър от джоба си. — Щом кажа „Сега!“, издишайте силно, изпразнете напълно дробовете си. Да видим колко ще издържите. И не се напъвайте излишно — щом ви стане много неприятно, вдишайте. След петнадесетата секунда ще броя на глас и ще знаете колко сте издържали. Ако някой слабак не може да изкара без въздух дори четвърт минута, веднага го предлагам за уволнение от армията.
Смехът отприщи напрежението, точно както се надяваше лекарят. Вдигна ръка и замахна с вик „Сега!“. Обща шумна въздишка, после тишина.
Щом започна да отброява секундите на глас, неколцина вдишаха. Останалите се предаваха един след друг, малцина упорстваха да изчакат цяла минута.
— Достатъчно — отсече хирургът. — Ей, вие, здравеняците, стига сте се инатили. Развалихте ми експеримента.
Хората наоколо пак замърмориха весело, отърсваха се бързо от отчаянието. Още не разбираха какво ги очаква, но поне имаше план, който им предлагаше надежда за спасение.
— Стана каквото очаквах — увери ги лекарят. — Опряхме и до най-важното. Да не пропусна да ви кажа, че сега дишаме почти чист кислород при налягане около 300 милиметра живачен стълб. Поемате повече кислород, отколкото на морското равнище на Земята, да не говорим пък за Венера или Марс. Ако някой се е шмугвал в тоалетната за една цигара, удоволствието наистина е било кратко — изгоряла е за секунди. Този път искам от вас да дишате учестено, за да пренаситите организма си с кислород. Щом дам знак, започвате да дишате много дълбоко и да издишвате напълно, докато ви кажа да престанете. Ще го правите около минута. Някои от вас ще се замаят, но ще им мине бързо. Ако искате, помагайте си с вдигане на ръце при вдишването, за да поемате повече въздух. Щом свърши минутата, пак ще ви дам знак да издишате… и започвам да броя. Този път ви очаква голяма изненада. Хайде, започваме!
Претъпканото помещение в „Ахерон“ представляваше много чудата гледка. Повече от сто мъже размахваха ръце и пухтяха настървено.
— Сега! — кресна хирургът. — Не дишайте! Ще броя на глас след тридесетата секунда.
Нямаше съмнение, че всички се стъписаха от резултата. Само един не издържа до края на първата минута. Минаха почти две минути, докато повечето се откажат. Някои твърдяха, че се чувствали добре и след четвъртата. Последният още търпеше след петата, когато лекарят го помоли да не се мъчи повече.
— Ясно ви е какво исках да ви докажа. Като се наситите с кислород, не ви се иска да дишате няколко минути, както нищо не бихте хапнали след преяждане. Не е особено напрежение или мъка. А ако животът ви зависи от това, ще издържите още по-дълго, уверявам ви. Ще бъдем скачени с „Пегас“, значи ще ни стигнат трийсетина секунди да се пренесем. Техните хора в скафандри ще чакат между двата кораба и ще набутат вътре изостаналите. Влезем ли, трясват външните люкове и пускат кислород под високо налягане. Най-много да ви потече кръв от носовете.
Искрено се надяваше, че не залъгва съратниците си с празни обещания. Разбира се, никой не бе опитвал такава лудост досега и имаше сериозен риск. Поне им даваше шанс да се борят за живота си…
— Знам, че мнозина от вас се чудят как ще понесат рязкото спадане на налягането до нула. Това притеснява и мен, обаче няма да сте толкова дълго във вакуум, че да пострадате фатално. И ще действаме на два етапа — първо снижаваме налягането до една десета от атмосферата, после взривяваме аварийните люкове и се втурваме напред. Декомпресията е болезнена, но не и прекалено опасна. Настойчиво ви съветвам да забравите всички прочетени глупости как човешкото тяло се пръскало на парченца във вакуума заради вътрешното си налягане. Телата ни са много издръжливи и здрави, а накрая изобщо няма да усетите разликата между толкова ниско налягане и пълната му липса. Устите ви да бъдат отворени, пърдете си на воля. Ще усетите и силен сърбеж по кожата, не вярвам обаче това да е първата ви грижа.