Той млъкна и огледа зорко слушателите си. Всички се държаха достойно, но това не го учудваше. В края на краищата бяха много внимателно подбирани измежду най-опитните и способни инженери и техници.
— Само не ми се смейте — продължи весело, — като чуете кое е най-лошото. Можете да изгорите лошо от Слънцето. Тук няма атмосфера, за да ви предпази От ултравиолетовите лъчи. Тридесет секунди ще стигнат, за да ви изскочат мехури, затова ще ни пази сянката на „Пегас“. Ако изскочите от нея, закрийте си очите с ръка. Който има ръкавици, да си ги сложи. Това е, хора. Аз ще прелетя до „Пегас“ с първата група, за да ви покажа колко е лесно. Сега искам да се разделите на четири групи и ще потренираме с всяка поотделно…
„Пегас“ и „Ахерон“ почти се допираха, устремени към далечната планета, която само единият кораб щеше да достигне. Въздушните шлюзове на пътническия кораб бяха широко отворени едва на няколко метра от корпуса на осакатения крайцер. Навсякъде бяха опънати въжета, а край тях чакаше половината екипаж на „Пегас“, за да помогне в прехвърлянето.
Капитан Холстед наблюдаваше операцията от командната кабина. Изведнъж от военния кораб изскочи мътно облаче, когато се взриви първият авариен люк. Налягането изхвърли кондензираща се пара и прах, които за миг му попречиха да вижда добре. Знаеше, че излитащият въздух дърпа свирепо чакащите, опитва се да ги изтласка навън.
Щом облачето се разпръсна, първите мъже вече бяха излезли през люка. Водачът им носеше скафандър, а те се бяха наредили по дължината на три въжета след него. Веднага хора от „Пегас“ сграбчиха краищата на две от въжетата и се устремиха към определените им шлюзове. Холстед се зарадва, че всички от „Ахерон“ изглеждаха в пълно съзнание и също правеха каквото могат, за да влязат по-бързо в неговия кораб.
Все пак за него сякаш измина вечност, преди и последният да се скрие от погледа му. Разнесе се толкова желаният вик по вътрешната уредба на „Пегас“:
— Затворете трети шлюз!
Обадиха се и от първи шлюз почти в същия миг, но гласът от втори шлюз се забави мъчително. Холстед лесно си представи как някой е изостанал и бави всички.
Най-сетне всички външни люкове бяха затворени. Нямаха време да ги пълнят по нормалния начин — въздухът нахлу с пределно допустимото налягане.
В „Ахерон“ комодор Бренан чакаше с останалите деветдесет мъже в трите все още херметично затворени части на кораба. Всички се бяха подредили по десетима на въже и знаеха какво да правят. В следващите няколко секунди щяха да научат дали са се надявали напразно. Гласът прозвуча с едва ли не обидна деловитост: — „Пегас“ до „Ахерон“. Изведохме вашите хора от шлюзовете. Няма жертви. Страдат от леки кръвоизливи. Дайте ни пет минути да се подготвим за следващата група.
Загубиха само един човек от последната група. Уплаши се и бяха принудени да затворят люка, без да го дочакат, вместо да погубят всички.
Остана само още едно нещо. Комодор Бренан беше сам в „Ахерон“, за да си довърши работата. Въведе в системата закъснение от тридесет секунди преди изпълнението на командата. Дори с тромавите движения заради скафандъра времето щеше да му стигне. Натисна бутона и се хвърли към люка. Вече влизаше във въздушния шлюз на „Пегас“, когато двигателите на неговия кораб, все още зареден с милиони киловати енергия, се включиха за последен път. „Ахерон“ скоро се смали и изчезна някъде към Млечния път.
Взривът озари и небето на Венера, Земята и Марс. С него в Космоса се разпръснаха и амбициите на Федерацията, и страховете на Земята.
ГЛАВА 20
Всяка лунна вечер, когато Слънцето се спуска мудно зад самотната пирамида на Пико, сянката на върха се протяга и обхваща металната колона, която ще остане в Морето на дъждовете, докато я има и Луната. На нея са изписани 527 имена по азбучен ред. Няма знаци кой е умрял за Федерацията и кой — за Земята. Може би този простичък факт доказва, че не са загинали напразно.
С битката при Пико свърши господството на Земята. Планетата-майка беше уморена от дългата си история и усилията да завладее най-близките светове… които толкова необяснимо се обърнаха срещу нея.