Выбрать главу

Не бяха минали дори пет минути, когато една шепа ученици смачкаха тестовете си и напуснаха. Даже Грег изглежда се затрудняваше. Цялото му лице беше изкривено от концентрация и той продължаваше да изтрива отговорите си.

Травис изглежда си прекарваше добре. Подсмихваше се на себе си, показвайки трапчинките си. Приведох се леко, за да видя по-добре какво драскаше. Беше образа на професор Купър с дяволски рога и козя брадичка.

Травис вдигна поглед и ми намигна.

Завъртях очи. Нямах време за училищни шегички.

— Има ли някакъв проблем, госпожице Ашфорд?

Подскочих в мястото си. Столове изскърцаха в притихналата стая, когато близо десет чифта очи се обърнаха към мен.

— Ъм… не сър.

— Тогава може ли да те съветвам да използваш времето си мъдро и да гледаш в собствения си лист.

Убий ме сега.

— Да, сър.

В очите ми запариха сълзи. Толкова бях засрамена. Очите ми се обърнаха към Грег.

— Можеш да го направиш — каза безмълвно.

Кимнах. Беше прав. Нямаше да позволя на професор Злобил да ме разстрои. Поех си дълбоко въздух и се заех с първия проблем.

Каква е химичната формула на амониевият сулфат и какво е молекулното му тегло?

Захапах устна, въртейки кичур коса около пръста си, докато мислех за часовете си по химия в училище. Беше един от онези нервни навици, които майка ми мразеше. Усмихнах се, когато най-накрая се сетих за отговора и го записах на листа.

Виждаш ли, можеш да го направиш. Просто работи върху въпросите един по един. Преминах на следващият въпрос и след това на следващия. Бях стигнала до последния, когато ме връхлетя най-странното усещане. Сякаш някой ме наблюдаваше. Засмях се. Ако някой се опитваше да препише от теста ми, сигурно е полудял, или по-скоро полудял футболист.

Бавно вдигнах очи, като внимавах да държа главата си надолу. Изпод мигли, погледнах към Травис. Все още драскаше на листа си. Поне този път бяха само геометрични фигури.

Внимателно очите ми се преместиха към професор Купър. Две спокойни очи ме наблюдаваха, сякаш чакаха нещо.

Дъхът ми секна. Номер ли беше това? Може би съжаляваше, че ме беше изложил пред целия клас. Или може би бях глупачка и той го знаеше, затова ме наблюдаваше, за да се убеди, че няма да препиша.

Отвори портфейла си и извади нещо, което приличаше на малка снимка. Очите му се вдигнаха отново към мен и той направи крачка напред. Замръзнах, задържайки дъха си. Бавно, той вървеше към мен, а очите му се местеха нагоре и надолу между мен и снимката.

Какво правеше?

— Професор Купър?

Стряскайки се, той се сопна на студента до него.

— Какво?

Клетото дете затрепери в обувките си, а ушите му почервеняха.

— А-а-а-з съм г-готов с т-т-теста.

Листът се разтресе в ръката му, когато го повдигна.

Очите на Купър се плъзнаха по мен и аз бързо сведох поглед върху листа си и стиснах горната част на чина с всичка сила. Защо продължаваше да ме зяпа?

— Добре — той сграбчи листа. — Ако си сто процента сигурен, че отговорите ти са правилни, можеш да напуснеш. Сигурен ли си?

— Ъм, да?

— Тогава какво още правиш тук?

— Ще раздавате ли учебната си програма?

Горкото дете изглеждаше така сякаш ще припадне, когато гласът на Купър проехтя:

— Внимание студенти. За тези от вас, които не са прочели известието залепено от външната страна на вратата на залата и за тези, които изглежда не могат да следват инструкции — той изгледа момчето, което беше позеленяло — учебната програма ще бъде изпратена на целия клас довечера.

След което се обърна към студента.

— Други въпроси?

— Не — изписка момчето и излетя от залата.

— Оставете моливите — каза Купър. — Ако не сте успели да завършите основен тест, който покрива елементарните аспекти от химията, тогава е малко вероятно да минете този клас. За останалите от вас, които успяха да завършат всички въпроси, поздравления, можете да четете.

Студентите се струпаха в предната част на стаята, за да предадат тестовете си.

— Ще се видим по-късно — Травис мигна на двама ни, като остави листа си.

— Направи ми услуга и предай теста ми вместо мен — Грег ми хвърли листа си, събра си нещата и хукна след Травис.

— Чакай, Грег!

— Обичам те! — помаха ми, след което избяга навън от залата и викна след Травис.

По дяволите Грег и неговото хлътване. Последното нещо, което исках, бе да имам близък контакт с Купър. Просто исках този ден да свърши.