Выбрать главу

Погледнах надолу към листчето.

— Благодаря ти. Наистина го оценявам.

— Няма проблем. Виж сега, Лу може да е малко странен и понякога има навика да забравя. Но е много мил човек. Ще ти хареса.

Дали ще ми хареса или не беше без значение, защото имах отчаяна нужда от работа. Забучих вилицата си в салатата, чувствайки се много по-добре, когато проблемът с работата беше разрешен. Всичко, което ми оставаше сега, бе да оцелея в часовете на Купър.

Седма глава

— Госпожице Ашфорд!

Премигнах шокирана, че професор Купър извика името ми. Бяха минали седмици и нито веднъж не ме беше погледнал даже.

— Събуди се, Никол — просъска Грег.

— Ъм, алуминиев флуорид.

Няколко студента се закискаха.

— Супер — промърмори Травис тихо, смеейки се. Дори когато се усмихваше, приличаше на перфектното златно момче и беше изнервящо красив. Още по-изнервящ беше начинът, по който Грег го зяпаше. Лицето му бе изпълнено с любов към Травис. Той се засмя даже по-силно и сръчка Травис, присъединявайки се към него.

Намръщих се и смехът му заглъхна.

Да, знаеше, че бе по-добре да не попада на лошата ми страна.

— Съжалявам, какво казахте? — обърнах се обратно, за да погледна Купър и го огледах добре за първи път откакто беше започнал семестъра.

Голяма грешка.

Стоеше пред катедрата с мускулестите си ръце кръстосани пред широките му гърди. Очите ми се придвижиха бавно нагоре, поглъщайки всеки инч от мускулестото му тяло и квадратната му челюст с набола брада, докато не стигнаха горящите му сини очи, които приличаха на скъпоценни камъни.

Милостиви Боже. Защо не можеше да изглежда като нормален мъж? И защо трябваше да е толкова дразнещо сексапилен? Размърдах се неудобно в мястото си.

— Аз, ъ, зададохте въпрос ли?

Да, имаше причина да държа главата си сведена по време на часа. Само един поглед и вече мозъкът ми беше блокирал. Бързо отместих очи върху задната част на главата на Джиана.

— Госпожице Ашфорд, ако успеете да задействате функциите на главния си мозък, казах че искам да поговоря с вас след часа.

Нямах идея защо искаше да говори с мен. Не бях издала и звук от започването на семестъра. Като си знаех късмета, сигурно щеше да ми връчи сметката си за химическото чистене.

Джиана се обърна и ме погледна за момент. Приведе се към червенокосата, прошепна нещо в ухото й и се засмя.

Стиснах ръката си в юмрук. Беше ми омръзнало да бъда боксовата круша на Купър. Мъжът трябваше най-накрая да се примири с инцидента с кафето. Искаше да ме види след часа? Добре. И аз исках да го видя — да му дам да се разбере.

— Да, сър.

— Ооо, загазила си — каза Грег с напевен глас, когато Купър разпусна класа.

— Престани — бавно събрах нещата си.

След като по-голямата част от класа си беше тръгнал, застанах на няколко крачки от Купър, чакайки докато говореше с няколко от студентите, които имаха въпроси върху курсовата работа.

— Извини ме — Джиана се плъзна покрай мен и се отправи към него.

— Исках да ви кажа, че научавам толкова много. Допълнителните уроци, които ми давате са толкова полезни. — Тя постави ръка собственически върху мускулестата му ръка, след което ми хвърли един омразен страничен поглед.

Какъв й беше проблемът? Държеше се така сякаш бяхме на някакво съревнование или нещо такова. И без това Купър не ме харесваше. Ако не друго, сигурно щеше да си отдъхне ако се отпишех от часовете му.

О, по дяволите! Това беше. Щеше да ме изрита от часовете си.

— Харесваш ми с този цвят. — Лакираните пръсти на Джиана, се плъзнаха прелъстително по черната му раирана риза.

Съсредоточих се върху ръката й. Изведнъж ми се прииска да и я откъсна от рамото. Застинах изненадана от силната и напълно глупава реакция. Какво ме интересуваше ако искаше да спи с Купър? Не беше моя работа.

— Имам въпроси относно днешната лекция. — Дланта й се спусна бавно по ръката му преди да се увие около учебника й. Галейки надписа, тя продължи. — Може би мога да намина през офиса ви отново?

Той се загледа в нея за момент.

— Днес не съм свободен. Изпрати ми имейл и може да се уговорим за следващата седмица. Госпожице Ашфорд.

Той се обърна към мен, протегна ръка и ми посочи към задната част на залата.

Захапах устна, сдържайки самодоволната си усмивка. Човече, о човече. Шокираното й изражение беше достойно за снимка. Ако можех само да си извадя телефона и да я щракна.

Докато ме съпровождаше надолу по коридора, усетих леко докосване ниско на кръста си. В стомахът ми затанцуваха пеперуди от допира му.

Една картина се появи в съзнанието ми. Простенах. Откачените фантазии пак се бяха върнали. Накъдрени коси, мълет прически, ярки неонови клинове и ленти за коса преминаха през ума ми.