Къде бях? Защо бях гола и къде бяха бикините ми?
Бях в спалнята си. Беше сън. Слава Богу!
Станах замаяно от леглото и затърсих дрехите си. Мозъкът ми все още като в мъгла. Най-накрая намерих бикините и тениската си, притиснати между матрака и чаршафите. Това беше странно. Никога досега не си бях сваляла дрехите насън. Трябва да е било страшно хубав сън.
Възхитително усещане запулсира между краката ми и изведнъж ме осени какво се беше случило.
Няма начин. Няма. Никакъв. Шибан. Начин!
Бях имала мокър сън.
За професор Купър!
Измъквайки чисти дрехи от гардероба, поех надолу по коридора към банята напълно и абсолютно отвратена от себе си.
Как можеше Купър да се появи в сънищата ми така? И от всички хора, защо точно този арогантен задник? Да, беше секси, но все пак не бях като останалите момичета от класа, които му се умилкваха. Изобщо не бях привлечена от този мъж и той очевидно ме мразеше.
Тогава защо го сънуваш? Прошепна едно малко гласче в главата ми.
Млъквай!
Чудесно. Сега пък спорих със себе си.
Пристъпвайки под душа, завъртях кранчето на най-силната и студена струя и избутах лудостта в задната част на съзнанието си. Сигурно беше от проклетите хапчета, които пих снощи. Отново бяха размътили мозъка ми.
Стиснах очи, наклоних глава под струята вода, опитвайки се да отмия остатъците от съня от главата си.
Е, може би «мразеше» беше преувеличено. След катастрофалния първи ден, Купър беше любезен, поздравявайки ме с кимване както правеше и с другите студенти, въпреки че никога не ме поглеждаше. През последните няколко седмици, мъжът избягваше всякакъв визуален контакт с мен. Но щом станеше въпрос за Джиана беше сладък като бонбонче и нямаше никакъв проблем да я зяпа.
Добре де, това не беше честно. Купър се държеше с нея по същия начин като с другите студенти. И единственото време, през което я поглеждаше, беше, когато тя застанеше срещу него, което правеше доста… често! Беше търпелив, когато студентите му задаваха въпроси и един път за малко не се усмихна. Но защо гледаше всички други само не и мен?
Човече, защо трябваше да е мил? Животът щеше да е много по-лесен ако в действителност се държеше като арогантното копеле от съня ми.
Това, което само влошаваше нещата, беше фактът, че бе прекрасен учител. Всъщност разбирах основните неща на курса. Даже бях получила петица на последния тест. Грег беше господин нацупеност, тъй като го бях надминала с двадесет точки.
Смеейки се, спрях водата. Да, трябваше да се досетя, че е сън веднага щом видях шестицата върху листа на Грег. Не се справяше много добре в класа на Купър и това го изкарваше извън кожата му.
Нахлузих чистата си тениска, докато си мислих за начина, по който Купър беше започнал да се взира в Грег напоследък. Беше се случило в деня след като двамата с Грег се бяхме натъкнали на него в двора. Грег се държеше глупаво, както обикновено и ръката му беше увита около моята, когато Купър излезе от сградата по химия. Когато Грег му помаха, Купър го удостои с отсечено кимване и се загледа в ръката му преди да се обърне настрани. Даже не се потруди да покаже, че ме е видял. Сякаш бях невидима или нещо такова.
Избутвайки мисълта за Купър настрани, пристъпих в кухнята, а стомахът ми изкъркори от божествената миризма на бекон. Рейнбоу вероятно отново беше на сутрешното си колоездене. Колкото и да се опитвах не успях да се справя с вегетарианството. И подминавайки почти половин дузина заведения за барбекю на път за кампуса изобщо не помагаше. Ароматът на барбекю оставаше с мен и бях гладна постоянно. Да, бях се пречупила.
Грег не издържа и ден. След инцидента с тофу наденичката, ме беше задърпал в супермаркета и беше напълнил количката с всяко едно месо познато на човечеството, мърморейки си: «Не съм сритал задника на еволюцията само, за да ям листа и пръчки».
Рейнбоу беше мила и не се оплака, нито ни накара да се чувстваме виновни. Въпреки че последният път, когато Грег приготвяше бекон беше запушила уста и цялата беше позеленяла.
— Виждаш ли това? Знам, че го виждаш — каза Грег, докато стоеше пред печката и размахваше едно яйце пред прозореца.
Пени стоеше на перваза. Лукавите й очички се присвиха и тя килна глава, наблюдавайки го.
— Да, кой се смее последен, а? — кикотейки се, той счупи яйцето в ръба на тигана.
— Какво, по дяволите, правиш, Грег? — попитах.
— Показвам на Пени кой е шефът.
Светлосините очи на Грег се сключиха с черните на Пени в безмълвна борба за надмощие.