Выбрать главу

— Тормозиш една клета кокошка. Осъзнаваш го, нали?

— Нямам представа за какво говориш. Просто си върша работата и правя закуска. — Той счупи още едно яйце, което изцвърча, когато го пусна в тигана. — И ако междувременно това поставя Пени на мястото й, то какво по-хубаво.

— Понякога можеш да си наистина откачен — налях си чаша сок и отпих.

— Да, но точно за това ме обичаш толкова много. — постави пред мен чиния пълна с бъркани яйца и бекон. — А и без това аз съм единственият, който е склонен да се съобразява със стоновете и пъшканията ти.

Задавих се, пръскайки навсякъде сок.

— КАКВО?

— Напълно съм за самозадоволяването, но можеш ли да пъшкаш по-тихо? Някои от нас се нуждаят от съня си за красота. — Той заби вилица в яйцата си. Поглеждайки към Пени със злобна усмивка, размаха вилицата си преди да я напъха в устата си и да затвори устни звучно.

Тя изкудкудяка.

— Снощи? Не се… — лицето ми почервеня от спомена за Купър, който смучеше… — Стомахът ме болеше.

— Ъхъ, да сигурно. Значи не яздеше двупръстовия каубой?

Погледът ми се сведе надолу и изведнъж се оказах адски заинтересована от закуската си.

— Нямам представа за какво говориш…

— Нали знаеш, да намажеш бисквитката?

— Не.

— Да запалиш бобъра?

— Казах не.

— Да щракнеш мишката два пъти? Да полираш перлата?

— Грег ще престан…

— Да си поиграеш с рибното тако?

— Ююю.

— Да набереш «О»-то по розовия телефон?

— Грег!

— Добре, добре. Няма нищо срамно, приятелко. Знам че отдавна не си имала никакво бум чика бум.

— Не съм правила нищо.

— Значи е било сън. Не се опитвай да го криеш, скъпа. Познавам те твърде добре.

— Добре. Имах сън.

— Супер. По-добре това отколкото кошмарите ти.

Определено беше по-добре. Снощи за първи път не се чувствах така сякаш сърцето ми беше разкъсано на парченца.

— Е — той се приведе напред, изучавайки ме. — Кой е пичът? Някой, който познавам?

Разрових яйцата в чинията си, избягвайки погледа му. Трябваше да съм много внимателна с Грег. Беше като човешки детектор на лъжата.

— Не.

Той повдигна вежда.

Мамка му!

Той изцъка с език, след което се зае да изброява всяко момче от класа по химия, който смяташе за готин.

— Шон.

— Епстайн? Ъм, това сигурно ще е не.

— Рик.

— Казах ти, че не го познаваш.

— Келън?

— Сериозно ли? Мислиш, че Келън е готин?

— Ако го поизтупаш малко. И разкараш растите. Да. — отхапа от препечената си филийка, замисляйки се. — Добре, де без Келан. Травис?

— Не!

— Защо не? — изглеждаше обиден — Той е ходещ секс. И случайно знам, че те харесва.

И сигурно всяко друго момиче от университета. Където и да отидеше, на рамото му винаги висеше някое момиче. Само когато беше с Грег това не се случваше. Въпреки че бях облекчена, че Грег най-накрая беше усетил как вървят нещата с Травис, бях изненадана че не се беше налагало да го събирам от земята. И сега стоеше тук и се опитваше да ме сватоса с момчето, по което беше хлътнал.

— Сладък е ако си падаш по Брад Пит. Но не сънувах него.

— Да, ти си падаш по по-интелигентните типове, като Купър.

Ръката ми замръзна във въздуха. Парче яйца пльокна в портокаловия ми сок.

— Купър е! Имала си мокър сън за Купър!

— Не съм!

— Имала си.

— Не.

— Да.

Пени изкудкудяка.

— Виждаш ли, даже Пени знае, че си загоряла за Купър. — Отиде до прозореца и притисна юмрука си към стъклото — Не ме оставяй сам, Пени.

Засмях се, когато ноктите на Пени почукаха върху стъклото.

— Ти ли си я научил да го прави? Мислех, че не я харесваш.

— Двамата с Пени имаме специална връзка, основана на любовта и омразата. Нали знаеш, както ти и Купър… като изключим секса.

— Няма никакъв секс, Грег. Нито пък сън.

— Ъхъм, да. Вярвам ти.

— Можем ли да сменим темата, моля?

— Добре де, добре. Хич не си забавна. — Отиде до плота и наля кафе в две чаши. — Поне спиш ли по-добре вечер? Бъди честна! — Остави едната чаша пред мен, след което докосна леко тъмните кръгове под очите ми. — Притеснявам се за теб.

Усмихнах се и хванах ръката му. Беше такова съкровище. Беше трудно да му се сърдиш дълго.

— Снощи взех няколко. И спах доста добре, относително казано.

— О, може би и аз трябва да взема няколко.

Изгледах го кръвнишки.

— Просто се шегувам! Сериозно, трябва да ги пиеш всяка вечер, да ги вкараш в организма си.

Поклатих глава.

— Пих ги всяка вечер миналата седмица и едва се съсредоточавах в час.

Постоянно се унасях в следобедните ми часове, особено в часът по философия. Професорката беше толкова скучна с безкрайните си пауърпойнт презентации. Чисто и просто преговаряше зададените четива през цялата лекция. Беше трудно да си държа очите отворени.