— Преди си работила тук, нали?
— Не, наскоро се преместих в града.
— Сигурна ли си? — той пристъпи напред и присви очи.
Преглътнах измъчено, опитвайки се да не се задавя от смрадливата воня, която се носеше от него. Каква беше тази миризма? Сякаш се беше боричкал със скункс и животното беше спечелило.
— Спомням си една Никол. Свиреше на бонго. Или дали не беше дайре?
— Свиря на китара.
— Или беше на кравешки звънец? Е, както и да е. Паметта ми не е много добра. Имал съм прекалено много…
Изплашените му очи се стрелнаха из кафенето, след което щракна с пръсти пред устните си и вдиша.
— Но това е в миналото.
Загледах се в зачервените му очи. Да, сигурно.
— Двамата с Рейнбоу имаме хубави спомени. Е, Нина…
— Никол.
— Точно така, Никол. Рейнбоу разказвала ли ти е, когато бяхме в Удсток и се съблякохме по средата на…
— Недей! Искам да кажа, да, спомена нещо, че си е прекарала добре там.
Имаше някои неща, които просто не исках да научавам.
— Хубави времена. Хубави времена. Понякога правим нощ на талантите. Може да посвириш на бонго.
— Китара.
— Да, да, китара. Както и да е, Рейнбоу ми каза, че си работливо и отговорно момиче.
— Така е.
— Джитърс е отворен от пет сутринта до полунощ. Двадесет и четири часа през изпитите и последните седмици. Очаквам всеки от отбора на Джитърс да си върши добре работата през това време.
— Ясно.
— Добре тогава. Ще те разведа наоколо и можеш да започнеш в събота.
Девета глава
Облягайки се назад върху плота избърсах потното си чело изтощено. Беше първата ми смяна в Джитърс и вече се чудех дали ще оцелея до края на деня. Не беше работата, а ставането в четири, за да съм тук в пет. Снощи отново се бях въртяла и премятала в леглото. Този път сънувах, че стоя сама в някаква огромна, празна стая с диско топка висяща над главата ми и търся нещо. Нямах идея какво обаче.
И тогава сънищата се прехвърлиха върху Купър. Но не беше още един секси мокър сън. Беше по-зле. Този път сънувах как Джиана се праска с Купър. Ъгх! Какъв кошмар.
Хубавото беше, че може би в края на смяната си щях да съм толкова уморена, че ще припадна и няма да имам никакви сънища.
Звънчето на вратата издрънча. Огромна група от гимназисти влезе в кафенето и се нареди пред щанда.
— Този път ще си взема три топки.
— Най-добре недей, Демарко. Мама каза да не ти позволявам.
— Няма да разбере ако не ме изпортиш, Джейла.
— Ще разбере, когато паднеш на пода без инсулина си.
— Трейвън! Ела тук. Имат от онзи ментовия, който искаше.
— Стига си се бутала, Таниша. Няма да им свърши сладоледа.
Беше същински хаос, докато учениците кръжаха пред плота, бутаха се помежду си, за да видят различните видове сладолед, и викаха поръчките си към мен. Опитах се да им взема поръчките, но с всичкото това бутане, не можех да разбере кой е първи на опашката.
— Какво ще искаш? — попитах едно високо, слабо момче облечено с широки торбести панталони, които висяха толкова ниско, че можех да видя червените му боксерки. Направеше ли някое рязко движение щяха да паднат моментално.
— Хей, защо питаш Трейвън? Аз дойдох първа! — извика едно закръглено момиче с диамантена обица на носа.
— Съжалявам, не те видях.
— Да, никой никога не ме вижда. Искам от шоколадовия с фъстъчено масло, две топки.
— Тя попита първо мен, Йо-лан-да — каза Трейвън, заставайки пред нея. — Нали така, госпожице?
— Разкарай се, Трейвън — Йоланда го сръчка.
— Ти се разкарай.
Чудесно. Щях да предизвикам бой още на първия си ден на работа.
— Мога да ви обслужа и двамата. — Хванах лъжицата за сладолед и повдигнах стъклената вратичка на фризера.
— Трейвън, приятелю мой. — Лу застана до мен и прошепна, когато се приведох надолу, за да загреба от сладоледа. — Съжалявам за това. Забравих да ти кажа, за класа на Купър. Идват тук всяка събота сутринта.
Главата ми се удари в стъклото.
Тряс!
— Ау, това го чух — Йоланда и всички около нея наддадоха вой. — Не ми кърви върху сладоледа.
Потърках челото си, игнорирайки смеха им.
— Професор Купър? Като професор Джаксън Купър от Държавния Тексаски университет?
— Какво искаш, Трейвън? — попита Лу.
— Обичайното.
— Да, Купър — отвърна Лу, докато се заемаше да взема поръчките на всеки. — Преподава математика на един клас в местното училище. Много от децата там имат проблем с математиката и той им помага. Води ги тук като почерпка след всеки час.
— Куп е върхът! — Йоланда каза. — Даже ми позволява да взимам Мия с мен в часа. Не му пречи ако плаче от време на време.