— На мен ми пречи — каза Трейвън. — И е постоянно.
— Никой не те е питал — намръщи се Йоланда.
— Мия твоето бебе ли е? — попитах.
— Да. В момента е с него. Гледа я. А, да иска айскафе.
Обхождайки тълпата от шумни деца с поглед, забелязах Купър да стои в ъгъла, до една количка и да разговаря с един от учениците си. Момчето беше със зализана назад коса и носеше широки панталони и семпла бяла риза. Водеха задълбочен разговор. Професорът кимаше и тогава се случи истинско чудо.
Купър се засмя.
През всичките седмици, от които бях в часовете му, никога не го бях чувала да се смее или усмихва както сега. Лицето му грейна, карайки го да прилича на малко момче, въпреки гъстата набола брада. Изглеждаше толкова невероятно красив, че ме остави без въздух.
В този момент, кафенето избледня и се оказах легнала върху студената зелена трева, под ясното синьо небе. Около мен имаше хора, но не можех да видя лицата им. Дочу се писклив кикот последван от дълбок смях. Аз се смеех също и сочех към облаците. Опитах се да се обърна, за да видя с кого съм, но не можех. Беше толкова истинско, сякаш беше спомен. Чувства, които не бях изпитвала от много време, минаха през тялото ми. Чувствах се защитена, щастлива, обичана и никога не исках да напусна това място.
— Госпожице? Ей, госпожице! Мисля, че си удари главата твърде силно. Може би трябва да се обадим на 911. Ей, Хуанита какъв е номерът на 119?
— 119. Пфу!
Гласът на Йоланда ме събуди.
— Съжалявам. Просто си мислех за… нещо. Казахте айскафе, нали?
Докато изпълнявах поръчката на Купър, не можех да откъсна очи от него. Усмивката му беше хипнотизираща. Нито веднъж не се намръщи на децата, въпреки че бяха шумни, че се бутаха и дразнеха помежду си. Изглежда се включваше в закачките им. В един момент дори отметна глава назад и се засмя толкова силно, че дори аз можех да го чуя.
А и тези очи. О, Божичко, тези сини очи грейваха всеки път щом се усмихнеше.
Бебето в количката започна да реве. Без да спира или да откъсва поглед от детето, с което говореше, той се пресегна в количката и повдигна пухкавото бебе. Целуна главичката й и я заклати на коляното си.
Чашата се плъзна от ръката ми, когато яйчниците ми избухнаха.
— Лу, човече. Сигурен ли си, че тва маце знае кво прави? — попита Трейвън.
— Съжалявам — заех се трескаво да почиствам бъркотията.
Това не ми харесваше изобщо. Какво се беше случило с озъбения преподавател, в който се бях блъснала първия ден? Не можех да се справя с този Купър изобщо. И без това ми беше трудно да забравя колко дразнещо секси беше.
Чудесно. Сега беше притиснал бебето към гърдите си и го потупваше по гръбчето. Никога нямаше да си избия тази картина от съзнанието.
Подадох айскафето на Йоланда и я наблюдавах докато се отправя към Купър. Когато го стигна, му каза нещо смеейки се, и посочи назад към мястото, където стоях аз.
Замръзнах, когато очите на Купър се кръстосаха с моите. Гледаше ме. О, боже мой! Наистина ме гледаше!
Лицето му застина за момент, докато се взирахме един в друг. След което устните му се извиха в порочна усмивка.
Хванах се за плота, молейки се да не припадна. Кимна ми леко преди да се обърне към Йоланда.
Откъсни поглед от секси професора. Откъсни поглед.
Очите ми отказваха да помръднат от Купър и бебето, сгушено върху гърдите му.
Нямаше смисъл да го отричам. Бях привлечена от него. И нямаше нищо, което можех да направя. Бях първокурсник в класа му, а той беше всепризнат професор. Със същия късмет можех да хлътна и по мъжа на луната.
Да, бях прецакана.
Десета глава
По дяволите! Отново закъснявах! И този път не можех да обвинявам Грег. Е, всъщност, можех. Не осъзнавах колко много съм разчитала на него да ме събуди сутрин за класа на Купър. Единствената причина, поради която не проспах цялата сутрин, беше заради Пени, която не спираше да кълве прозореца ми, в търсене на Грег.
Забързах през тълпата от студенти, а неразресаната ми коса захвърча напосоки. Нямах даже време да си измия зъбите. Вероятно все още имах отпечатъци от възглавницата на бузите си.
Верен на думата си, на Грег му беше писнало да става рано в понеделник сутринта и беше решил, че социалният му живот е много по-важен от това всъщност да научиш нещо и се беше отписал от класа. Това беше оправданието му. Аз мисля, че просто мразеше факта, че имах по-високи оценки от него. Ако всъщност внимаваше в час и престанеше да се закача с Травис, нямаше да има средна оценка четири.
— Извинете. Съжалявам. — Изръчках си пътя през една група родители с децата им, които бяха на обиколка из кампуса. Някои от тях промърмориха с гневни тонове, докато ги подминавах.