Тъкмо когато приближавах сградата, една катерица ми пресече пътя и спря пред мен. Аз изписках и се ударих в една мека стена. Навсякъде хвръкнаха листи. Меката стена се обърна и между белия облак от листи се взрях в две сини езера.
Купър. Дъхът ми секна, когато се потопих в тези негови красиви очи.
И тогава го усетих. Привличането, гравитацията му, която ме придърпваше към него. Облягайки се аз вдишах, поемах възхитителния аромат на одеколона му. Сърцето ми запърха, когато тъмните му мигли се спуснаха леко и се загледаха в устните ми. Страхувах се да дишам, страхувах се да помръдна.
Бавно, ръката му се повдигна към бузата ми и устните му се разтвориха.
О, боже мой! Отново ли сънувах?
— Никол — пръстите му погалиха брадичката ми.
Не беше сън. Наистина се случваше.
По дяволите! Трябваше да си измия зъбите.
Облизах устни, спомняйки си прелестния вкус на устата му от сънищата си и се зачудих дали ще бъде същия. Без да се интересувам от факта, че се намирахме в средата на двора аз се придвижих напред, а устните ми бяха само на сантиметри от неговите.
Дочу се бръмчене и той застина. Клепачите му трепнаха, сякаш се събуждаше от сън. Отскочи назад и върна маската на лицето си.
Извади блакберито си от джоба и заговори, докато натискаше няколко бутона.
— Госпожице Ашфорд, виждам, че отново закъснявате.
Какво, по дяволите? Първо ме игнорира близо целия семестър, а след това е на път да ме целуне. С всичките си студентки ли правеше така? Каква игра играеше? Беше ми трудно да повярвам, че това беше същият мил мъж от Джитърс, който купи сладолед на цял клас и целуваше бебета.
— И вие закъснявате — сопнах се.
Очите му срещнаха моите.
О, мамка му! Може би не биваше да викам на професора си по средата на кампуса.
— Аз съм преподавателят. Класът не може да започне без мен, но определено може да започне без вас.
— Е… аз… не е професионално да закъснявате.
Млъквай. Млъквай. Откъде идваше всичката тази смелост?
Той присви устни, което го накара да изглежда още по-секси. Толкова беше дразнещо. И разсейващо. Исках да му остана ядосана.
— Това е въпрос на мнение — той се наведе, за да събере разпръснатите по земята листи.
— Ще ви помогна.
— Най-добре да използваш времето си, за да влезеш в час и да се подготвиш за днешната лекция. Или може би чакаш гаджето си?
— Нямам гадже и това не ви влиза в работата.
Раменете му се напрегнаха, а ръката му застина над един от листите, докато асимилираше информацията. За момент не каза нищо, след което продължи — Господин Милър няма ли да дойде днес?
— Той се отписа от курса.
— Виждам. — Той се изправи и натика листите в куфарчето си. — Въпреки това, часът започва след пет минути. Погрижи се да не закъсняваш.
Изумена, наблюдавах как невероятно широкият му гръб се отдалечава и изчезва в сградата.
Ето това беше копелето, което исках да видя.
Чувствайки се по-добре от това, че отново бях намразила Купър, влетях в залата и се настаних на мястото си. Професорът остави купчината листи прилежно върху катедрата, когато зае своето място. Оглеждайки аудиторията, той изчака стаята да притихне, и разбира се, отново избегна да погледне към моята част на стаята.
Скръстих ръце пред гърдите си и се намусих. Добре. Нещата се бяха върнали на мястото си. Той не ме харесваше и аз не го харесвах.
Тогава защо не можех да откъсна очи от него? Беше наистина дразнещо. Защо не можех да съм като Травис и да си драскам смешни картинки на котки по тетрадката?
И защо от ушите ми излизаше пара, докато наблюдавах как Джиана забива перфектно лакираните си нокти в Купър пред целия клас. Милостиви боже, това момиче носеше ли някога дрехи? Беше обута с обувки на ток, които бяха толкова високи, че изглеждаше така сякаш стъпва на пръсти. Късата пола, която носеше едва покриваше дупето й. А потникът й беше толкова изрязан, че ако направеше някое рязко движение и всичко щеше да изскочи. Барабар с фалшивите цици.
Купър кимна, прелиствайки листите си, докато тя му говореше усмихнато и го докосваше. В един момент той спря и й каза нещо, което я накара да изквичи. Буквално подскочи към мястото си. И когато казвам подскочи имам предвид всичко.
Когато седна ми се усмихна самодоволно.
Не сме на състезание, сестро. Целият е твой.
— Е, къде е Грегстър? — Травис зае свободното място на Грег.
— Реши да се отпише от курса.
— Наистина ли? Не мислех, че ще го направи наистина. Трябва да му се обадя. — Травис се приведе напред и постави ръка върху чина ми. — Двамата с Грег гаджета ли сте?
Зададе въпроса си толкова силно, че половината клас го чуха, включително и Купър. Той изгледа Травис, а челюстта му се стегна.