— Не, просто сме приятели.
— Супер. Можем да излезем някой път — той се усмихна, показвайки трапчинките си.
Зачудих се за това, което беше казал Грег, че Травис ме харесва. Не беше наистина мой тип, но можеше да е забавно.
— Разбира се. Звучи добре.
Проехтя силен трясък. Подскочих на мястото си и се обърнах към предната част на стаята.
— Сега, след като приковах вниманието на всички, можем ли да започваме или ще продължим с ритуалите по чифтосване, които изглежда са заразили целия клас, днес?
— Кретен — промърмори Травис. — Дъртакът Куп е истински трън в задника.
— Шшт! — Джиана се обърна в мястото си, мръщейки се. — Само защото няма да удължи срока на домашното ти, не значи, че е кретен.
— Казваш ти — отвърна Травис. — Защитаваш го само защото харесва другите ти таланти.
— Не че някога ще узнаеш какви са. — Тя изсумтя и му обърна гръб.
— Таланти? — прошепнах аз.
— Среща се с него всяка седмица, нали знаеш. — Направи неприличен жест с ръка, оформяйки я в «О», след което притисна езика си към вътрешната страна на бузата си.
— Лекцията ми прекъсва ли ви, господин Брандън?
Зяпнах към Купър. Знаех си! Това обясняваше защо беше толкова мил с нея.
— Не, приключих.
— А вие, госпожице Ашфорд? — очите му срещнаха моите. Този път не отстъпих и не помръднах и със сантиметър. Нямаше да му позволя да ми въздейства така. — Да не би брътвежите на господин Брандън да са по-интересни и образователни от лекцията ми?
Присвитите сини очи изгледаха кръвнишки, толкова различни от тези, в които бях гледала преди няколко минути.
Може би, каквото и да бях видяла по-рано беше някаква халюцинация или може би имаше мил брат близнак, който също така беше учител по химия, защото този пич беше задник. Каквито и мисли да бях имала за него, че всъщност е мил и нежен, излетяха през прозореца.
— Не, сър. — Стиснах зъби, изненадана, че бях ядосана. И не бях сигурна, кое ме ядосваше повече — фактът, че Купър отново ме беше изложил пред целия клас или факта, че Джиана изживяваше моите мокри сънища.
Единадесета глава
Бях пълен мазохист. Ето, казах го. Бях чувала, че да признаеш, че имаш проблем беше първата стъпка към разрешаването му. Нямаше никакво съмнение, че се възбуждах от болката, защото през последните няколко класа не можех да спра да мисля за Купър и всъщност започвах да се притеснявам за него.
Откакто се беше озъбил на Травис, не беше водил класа си до Джитърс. Единственото време, през което го виждах, беше в клас и тогава изглеждаше толкова различен от зашеметяващия, добре облечен професор, в който се бях сблъскала в началото. Брадата му беше гъста и занемарена и скриваше красивата му изваяна челюст. Дрехите му бяха намачкани, сякаш не му дремеше. Косата му изглеждаше така, сякаш не си беше направил труда даже да я среше. Въпреки, че видът му на току-що претърколил се от леглото го караше да изглежда още по-секси. Но това, което ме притесняваше най-много, беше налудничавият му поглед.
Загризах молива си, наблюдавайки как крачи по дължината на аудиториата, докато предаваше лекцията си. Даже гласът му беше изгубил искрата си.
Другите студенти също забелязаха промяната в Купър и клюките станаха жестоки.
— Отново пие — Джиана каза на червенокосата.
— Откъде знаеш?
— Мога да го усетя по дъха му.
Ръката ме сърбеше да избия самодоволната й усмивка с един шамар. И аз бих прибягнала към алкохола, ако този език беше в моята уста. Кой знаеше къде е било това нещо?
— Направи същото нещо и миналата година, около това време на месеца — продължи тя.
Червенокосата се изкиска.
— Правиш го да звучи сякаш има предменструални симптоми.
Джиана се засмя.
— Не, сериозно. Изгубил е някой близък по това време от годината. Мисля, че е била годеницата му.
— О, уау. Да, чух за това. Казал ли ти е нещо за нея?
— Не може да се каже, че мислим много, когато сме заедно.
Още една минута и щях да върна закуската си. Бъркано тофу в цялата си светлина върху тясното потниче стил «нека ти покажа зърната си» на Джиана.
— Можете да вземете изпитите от предната част на стаята, до кутията с носни кърпички оставена за тези, които може да имат нужда от тях. А предвиждам, че изобщо няма да са малко — сърдитият глас на Купър проехтя в залата, докато оставяше листите на масата.
Човече, наистина не беше лесно да го съжаляваш.
Джиана беше първата отпред. Погледна надолу към листа си и се намръщи. Скръсти ръце на гърдите си и затрака с обувката си по пода, чакайки да привлече вниманието на Купър. Той беше зает да обяснява оценката на един плачещ студент. Въпреки острото си изявление, беше учудващо търпелив, докато обясняваше. Толкова беше притеснен за студента, че не забеляза Джиана, която го чакаше. Или още по-добре, игнорираше я нарочно.