Усмихнах се, когато тя излезе намусена. Нещо ми казваше, че не бяха заедно — ако изобщо бяха излизали като цяло.
— Вчера се натъкнах на Грегстър — Травис каза, когато тръгнахме към масата. — Каза ми, че рожденият ти ден наближава.
— Ъм, да — очите на Купър се вдигнаха към мен. Бързо погледнах към купчината с изпити. Бяха наредени азбучно по фамилия. Взех купа с имената А—Д, очаквайки да намеря листа си най-отгоре. Но не беше там.
— Защо не те изведа някъде да празнуваме този уикенд? Клуб Вортекс ще прави нощ на 80-те. Чух, че може да стане голям купон.
Взрях се в обнадеждените очи на Травис. Вечерите през уикендите обичайно бяха изтощителни, след като бях работила цял ден в Джитърс. Да се излегна във ваната с книга в ръка ми звучеше по-забавно от това да изляза с Травис. Навършването на двадесет и една не беше нещо голямо за мен. Просто поредната година без признателност от родителите ми. Още едно напомняне, че вместо да приключвам с обучението си в университета, бях много назад и едва сега го започвах. А и без това не носех много на алкохол, затова и избягвах да пия.
— Ами, аз…
— Госпожице Ашфорд, може ли да поговоря с вас?
Премигнах, шокирана че Купър извика името ми. Бяха същите думи, които беше използвал в съня ми! Пресегнах се към рамото на Травис и го ощипах.
— Ауч! Това защо беше?
Мамка му! Не сънувах.
— Съжалявам. Ще се върна след малко.
Невероятните сини очи се впиха в мен, карайки пеперудите в стомаха ми да пърхат. Искаше ми се да престане да го прави.
В момента, в който ме хвана за ръката и ме издърпа от тълпата студенти около масата, по тялото ми премина ток, карайки сърцето ми да се блъска диво в гърдите ми. Глупаво тяло. Не искаше да ме слуша. Защо не можех да се чувствам така, когато Травис ми се усмихнеше?
Когато се отправихме към едно тихо ъгълче в залата, спомена за него, притискащ бебето към гърдите си нахлу в съзнанието ми. Не исках да си спомням, че можеше да бъде мил и нежен, когато искаше. Пръстите му прогаряха рамото ми и всичко, което можех да мисля, бе, че исках повече от него. И за момент се зачудих какво ли щеше да е чувството да съм обгърната от мускулестите му ръце.
Когато спряхме погледнах към него, спомняйки си съня и чувството на наболата му брада по брадичката, шията и гърдите ми. Размърдвайки се, се опитах да се освободя от нарастващото желание ниско в стомаха ми.
— Имате нужда да посетите дамската тоалетна ли, госпожице Ашфорд?
Очите ми се присвиха. Изглежда се забавляваше. Какво беше това в него, което ме караше да искам да му ударя шамар и в същото време да го хвана за яката и да притисна устните си в неговите? Толкова беше вбесяващо.
— Не — сопнах се. — За какво искахте да ме видите?
— За това. — Размаха изпита ми. — Оценката ти е неприемлива за студент от твоето ниво.
Оу, мамка му. Бях се провалила на изпита. Трябваше да уча повече. Родителите ми бяха прави. Бях обречена на провал. Чудех се дали е твърде късно да се отпиша…
Замислих се. Я чакай. Да не би току-що да ми направи комплимент?
— Какво казахте?
— Направила сте осемдесет и девет точки на изпита — той вдигна листа. — Въпреки че е един от най-високите резултати в класа, очаквах повече от вас.
Мамка му! Направила съм една от най-високите оценки в класа. Да му се не види! Не бях толкова глупава за колкото се мислех.
— Аз… ъ… уау!
— Съвсем не мисля, че това е резултат, от който трябва да сте впечатлена, госпожице Ашфорд. Имайки предвид изпълнението на последната ви задача, очаквах много повече. Помислих, че може би от работата ви в Джитърс не ви остава достатъчно време за учене, но сега виждам, че намеса имат — очите му се преместиха върху Травис — други занимания.
— Моля? — не можех да повярвам на ушите си.
— Въпреки че следвате в Държавния Тексаски университет, а не в Масачузетският технологичен институт, имате интелекта да стигнете далеч, ако се съсредоточите върху учебните си занимания, а не върху лекомислени социални събития.
— Нямам представа за какво говорите. — не можеше да има в предвид Травис, нали? Просто си внушавах разни неща, нали? Кой професор правеше така? Първо ме игнорираше, след това си вреше носа в работите ми. Настроенията му се сменяха толкова бързо, че ми се завиваше свят.
Купър приведе глава, когато се приближи към мен. Можех да усетя лекият аромат на одеколона му. Невероятните му сини очи блестяха, докато говореше: