Поех си рязко въздух.
Беше тук.
Пеперудите запърхаха в и без това нервния ми стомах.
Погледът му задържа моя. Видях бърз проблясък от светлина и звуците от смях, въртящи се колела и музика проехтяха в главата ми.
Изпитах внезапната нужда да отида при него, да погаля бузата му и да премахна неспокойствието от очите му. Защо беше тук? Защо сега?
Една изтънчена ръка бавно обърна лицето му, отнемайки сините очи на далеч и прекъсвайки връзката ни.
Стиснах китарата си, очаквайки да видя Джиана. Премигнах с изненада, когато видях жена в бизнес костюм да стои срещу него. Изглеждаше малко по-голяма от мен и беше зашеметяваща. Дългата й до брадичката коса обрамчваше порцелановото й лице. Гъстият прав бретон висеше като коприна над кафявите й очи. Косата й беше прецизно оформена в стил 20-те, само че малко по-дълга. Розовите й устни се движеха, докато говореше на Купър. Той я гледаше така сякаш тя беше Луната.
Сърцето ми се сви.
Не можех да обясня защо. Бях свикнала да виждам как жените му се хвърлят отгоре, особено Джиана. Но това беше различно. Никога не го бях виждал да гледа някой както гледаше нея.
Задавих едно ридание, което изобщо не биваше да се появява. Защо трябваше да ме интересува, че е довел приятелката си в Джитърс? Ако не друго, то показваше колко е евтин, щом станеше въпрос за срещи.
Микрофонът изпращя, когато Лу го включи.
— Човече, това беше силно — каза той. — Добре, всички. Искам да ви благодаря, че дойдохте. От Джитърс сме горди да ви представим един от нас. Моля посрещнете с аплодисменти — той погледна надолу към отворената си длан — Никол Ашфорд.
Стомахът ми се сви от ужас, когато се отправих към центъра на сцената. Все още не бях решила коя песен да изсвиря. Прокарах пръсти няколко пъти по струните и вдигнах поглед към публиката, борейки се с желанието си да погледна към Купър.
— Ухааааа! — Грег извика.
Публиката се засмя и аз усетих как лицето ми почервенява. Погледнах към гордото лице на Грег и окуражителните очи на Рейнбоу.
Това се очакваше да бъде забавно, по дяволите! Нямаше да позволя на Купър и Фръцлата да ми развалят вечерта. Може и да не бях най-умният студент. Не бях световноизвестен пианист като майка ми и баща ми, но знаех със сигурност, че свиря адски добре на китара. Дали класика или не, музиката беше в кръвта ми.
Изпъвайки рамене, стрелнах поглед към Купър, решена да не се разпадам на парченца само защото беше довел приятелката си тук. И в този момент ме осени. Знаех точно какво ще изсвиря.
Из публиката се дочу тихо шъткане, когато изсвирих първите няколко акорди на «Sweet Child O'Mine». Беше станала любимата ми песен откакто бях чула версията на Шерил Кроу. В момента, в който отворих уста и запях за детските спомени, ме обзе спокойствие. Случваше се всеки път, когато я пеех.
Изглежда всички се наслаждаваха на песента. Лу и Рейнбоу се държаха за ръце, поклащайки ги във въздуха. Други пееха припева заедно с мен. Грег и Травис бяха извадили телефоните си и бяха включили светкавиците си, докато ги размахваха във въздуха.
Вълнението беше заразно. Задрънках струните силно, изгубвайки се в песента. Забавлявах се толкова много. Не ми се искаше песента да свършва, затова я започнах отначало. Когато стигнах частта, където се пееше за очи, които бяха сини като ясното небе не можех да се спра. Погледът ми срещна този на Купър.
Лицето му беше пребледняло сякаш беше видял призрак. Дори изисканата дама изглеждаше ужасена.
Препънах се на една нота и бързо се поправих. С всяка следваща нота, лицето му се изкривяваше от болка, сякаш натисках с нож дълбоко в гърдите му. Когато стигнах до припева, той се изправи рязко и излетя навън.
Изсвирих последната нота и замръзнах. Шокирана, едва чух аплодисментите и виковете за още. Трябваше да съм щастлива. Трябваше да съм въодушевена от комплиментите.
Но всичко, за което можех да мисля, беше красивото лице на Купър изкривено от мъка и смъртоносният поглед, който изисканата дама ми отправи преди да хукне след него.
Тринадесета глава
— Сигурен ли си, че си добре, Грег? Изглеждаш леко позеленял. Можем да починем малко.
— Няма нужда от почивка. Добре съм, виждаш ли — той се усмихна за момент преди да простене тихо.
След начина, по който Купър и приятелката му бяха реагирали на изпълнението ми, бях благодарна, че се бях съгласила да дойда на карнавала. В момента, в който видях блещукащите светлини и чух музиката, усетих дърпане в гърдите си. Но виждайки Грег толкова развълнуван успях да се разсея от чувството. Забавлявахме се адски много. Или по скоро аз се забавлявах, наблюдавайки как Грег се опитваше да не повърне хотдога си.