— Съжалявам. Само това мога да ти кажа — тя побърза да излезе от шатрата.
Обърнах се към Грег сразена.
— Какво беше това?
Той се засмя нервно.
— Постановка?
Клуб «Вортекс» ли имаше в предвид? Щеше ли да се случи нещо ако излезех с Травис? Откъде знаеше, че ще излизам с него?
Отговорът ме осени и аз се засмях. Беше малко студентско градче през уикенда. Имаше само един денс клуб в града. Просто беше направила късметлийско предположение.
— По дяволите, много е добра. Не мога да повярвам, че едва не се хванах.
Тогава защо не можех да се отърся от чувството, че казаното от нея беше истина?
В момента, в който слязохме от «Нулева Гравитация», Грег изтича до близката мъжка тоалетна. Поради някаква причина въртележките не ми действаха зле и умирах от глад.
Последвах нюха си и се заклатушках около палатките с най-различни игри. Купих си дантелени мекички и си похапвах щастливо, когато чух познат глас.
Купър!
Пъхайки последното парче в устата си, побързах да се скрия зад една голяма плюшена панда, когато се показа иззад ъгъла с Фръцлата увиснала на рамото му.
Бях шокирана от начина, по който изглеждаше. За някой, който се предполагаше, че е на среща, изглеждаше ужасно. Носеше същите дрехи от снощи. Наболата му брада беше гъста, сякаш въобще не се беше бръснал.
Фръцлата погали рамото му, а на лицето й играеше усмивка. Искаше ми се да закрача право към нея и да и кажа да се разкара. Беше повече от ясно, че на него не му се стоеше тук.
Приближих се напред, за да чуя това, което му казваше.
В този момент, един от десетките кабели по земята реши да ме нападне и аз се спънах.
С лице напред.
Поваляйки пандата.
И няколко от приятелчетата й.
Добре де, целият рафт.
— Хей! — момчето, което ръководеше шатрата извика, когато заваляха панди, лъвове, катерици и маймуни.
Да, безшумието не ми беше в кръвта. Трябваше да зачеркна ЦРУ от листа си за професионална реализация.
— Съжалявам — подскочих, когато момчето започна да ме проклина със силния си акцент. Очите на Купър се разшириха за момент, след което Фръцлата докосна рамото му и му каза нещо. Той кимна и си тръгна.
Стиснах оцапаните си с пудра захар ръце в юмруци. Ако не бях заобиколена от цяла зоологическа градина щях да й дам да разбере. Вместо това, опитах да оправя бъркотията, която бях направила.
— Чакай, нека ти помогна да ги вдигнеш — пристъпих на пръсти и закачих голямата панда обратно на куката.
— Ето — отстъпих назад, готова да вдигна още една, когато един отделен рафт пълен с костенурки, акули и морски звезди, падна.
Минувачите ме гледаха с онова бавно зяпащо изражение, с което хората наблюдаваха инцидентите по пътя, които подминаваха с колите си.
— Не! Не искам повече помощ от теб. Тръгвай си. Тръгвай си, веднага! — момчето ме изпъди.
Завъртях се, благодарна, че нямаше да ме накара да му платя за бъркотията, която бях направила. Направих крачка и се блъснах във Фръцлата.
— Ти си Никол.
— Д-д-да — заекнах, твърде изумена, за да мисля за всичките неща, които исках да й кажа само преди няколко секунди.
— Знам какво се опитваш да направиш и няма да ти се размине — сопна се, а очите й горяха.
Премигнах, объркана.
— Не знам за какво говориш.
— Мислиш си, че можеш да го примамиш в леглото си? Е, направо целуни жалкия си задник за сбогом — тя нави ръкавите си.
Ченето ми увисна.
— Не изпитвам никакъв интерес към професор Купър.
Тя се изсмя.
— Всички момичета сте еднакви, мислите си, че само защото има добро сърце, можете да се възползвате от него. Мислите си, че трябва само да поклатите дупета и ще можете да забиете ноктите си в него и милионите му.
— Неговите мили… — замислих се за това, което Джиана беше казала за патентите му. — Виж, ето какво. Не знам от къде ти е хрумнало, че се опитвам да го примамя. Дори не ме познаваш.
— Познавам типа ти. Но ти, ти си най-долната от всичките. С тази… тази… — миглите й запърхаха, когато преглътна измъчено. Сякаш щеше да се разреве. — Откъде знаеш за нея?
— За кой?
Ноздрите й се разшириха.
— Знаеш за кого говоря. С тази коса и песента. Знаеш точно какво да направиш. — Тя се приведе напред, а гласът й стана заплашителен. — Чуй ме, Никол, ако това е истинското ти име. Стой далеч от него. Или ще се наложи да се разправяш с мен.
Четиринадесета глава
— Честит рожден ден! — Грег извика, когато пристъпих в къщата.
Усмихнах му се отпаднало. Беше дълъг ден в Джитърс. Не спирах да бъркам поръчките. Даже Лу ставаше нетърпелив. Не можех да избия думите на Фръцлата от главата си и това ме вбесяваше. А още по-зле беше, че не знаех дали да сгълча Купър и да му кажа да държи приятелката си далеч от гърба ми, или да го попитам дали е добре.