— Да, уипиии. — Завъртях пръста си във въздуха и се пльоснах върху един от барбароните. Чу се силно разпорване и зрънцата се изсипаха по пода.
— Грег, направи ми услуга и просто ме нокаутирай или нещо такова. — Отметнах главата си назад и затворих очи. Това определено не беше най-добрият ми ден. Или пък седмица.
Или година!
— Изглеждаш така сякаш това може да ти е от полза. — Отворих очи и видях бутилката с вино, която размахваше над мен. Повдигайки се на лакът отскубнах бутилката от ръцете му.
— Мерси.
— Ще донеса чаши.
Когато се върна от кухнята и ми наля догоре, се загледа в мен с разширени очи.
— Страхувам се, Никол.
— Хей. Всичко с майка ти ще бъде наред. Ще дойде да те види, нали? Това трябва да означава нещо. — Увих едната си ръка около раменете му. — Ще остана с теб ако искаш.
Той отпи голяма глътка от чашата.
— Не, трябва да го направя сам. Не ти казах това, но има няколко новини, които трябва да й съобщя, а не мисля че ще е достатъчно силна да ги чуе.
— Какво има?
— Не мога да ти кажа. Не още. Не ми се сърди — очите му замолиха моите. — Трябва да запазя това за себе си за известно време.
— Добре. Разбирам. Помни, че без значение какво, винаги съм до теб. — отпих от виното — Хубаво е. Откъде го взе?
— От Рейнбоу. Има цял леген отвън.
Изплюх виното. Пръски се разхвърчаха от устата ми и право в лицето му.
— Ужас, Никол! Просто се шегувах.
— Нека ти. — Засмях се, когато забърсах лицето му с кърпичка. Изображението на хипи версията на Люсил Бол, която мачкаше грозде се появи в съзнанието ми. Не можех да спра да се кикотя.
Поговорихме за малко, пиейки и смеейки се. Беше минало много време откакто бяхме говорили така. Казах му колко странно се държеше Купър напоследък и го попитах какво трябва да правя. Сигурно бяхме изпили твърде много вино, защото когато ми каза да приклещя Купър в офиса му и да го целуна, за да се освободя от сексуалното напрежение, всъщност си помислих, че е добра идея.
— Наистина ли стана толкова часа? — надникнах към телефона си.
Той погледна над рамото ми.
— По дяволите! Закъснявам. Трябва да отида да посрещна мама. А ти трябва да се приготвяш за срещата си.
Насилих се да стана. Стаята се завъртя леко.
— Внимавай — каза той, хващайки ме — Уау, Никол, изобщо не държиш на алкохол. Изпи само две чаши.
— Една и половина. Другата половина е по лицето и ризата ти. — закисках се.
— Отивай да се приготвиш за Травис. — Той ме избута към стаята ми.
— О, и искам да ми разкажеш всичко, което се случи с майка ти. Всичко ще е наред. Ще видиш.
Травис спря лъскавия си, черен Корвет близо до клуб Вортекс, карайки малка група студенти да бягат за живота си. Едно момче облечено с тениска и бейзболна шапка на университета удари капака на колата.
— Пич! Гледай къде… о, хей Трав! Страшен мач днес.
— Благодаря, човече. — Травис извади ръка през прозореца и удари юмрука на момчето.
— Хубаво возило. — Момчето надникна в колата — И маце.
— Колата е под наем. Не мацката. Ау! Защо ме удари?
— Харесваш ги диви, а, Трав? — той се засмя, когато си тръгна.
Изгледах Травис кръвнишки.
— Защото се държиш като кретен, затова.
— Беше просто шега, бебче. Спокойно. — Той излезе от колата и изтича до моята страна, за да отвори вратата.
Това не беше същият Травис, който бях свикнала да виждам в час. Държеше се като пълен нещастник. Не можех да повярвам, че всъщност бях похабила хубавия си грим за него. Даже бях облякла черната, секси рокля, която Грег ми беше дал за рождения ден. Беше твърде скъпа, но отказваше да я вземе обратно. Трябваше да призная, че имаше добър вкус и ме познаваше прекалено добре. Роклята обгръщаше всяка извивка и дълбокото, сърцевидно деколте ме караше да изглеждам така, сякаш наистина имах цици. Въпреки, че едва покриваше дупето ми, дългите флорални, дантелени ръкави ме караха да се чувствам така, сякаш всъщност бях облечена, а не наполовина гола.
Протягайки ръка, той каза:
— Нека ти се реванширам на дансинга.
Въздъхнах.
— Добре.
Когато слязох от колата забелязах знак за забранено спиране.
— Ъм, Травис. Не мисля, че можеш да спираш тук.
— Това е само за деня. Не се притеснявай. — Той се усмихна, разкривайки трапчинките си докато увиваше ръка около кръста ми.
Тълпите станаха все по-големи, когато приближихме входа на клуба. Хората се бяха наредили, за да влязат вътре. Други изглежда просто се мотаеха наоколо, смеейки се и разговаряйки. Приглушена музика звучеше от сградата и няколко двойки даже танцуваха на тротоара.