Няколко души зашепнаха и посочиха към нас. Знаех, че Травис е считан за известна звезда из кампуса, затова очаквах някои хора да го познаят, но не и толкова много! Всичките го зяпаха сякаш беше рок звезда.
Изведнъж ръката му се скова. Вдигнах поглед, изненадана от реакцията му. Винаги изглеждаше така сякаш се радваше на вниманието. С напрегната усмивка, той промърмори нещо под нос. След което спря и ме обърна към него.
— Честит рожден ден, Никол. — Придърпа ме към себе си, сведе глава и целуна устните ми внимателно.
Насред виковете и подсвиркванията на тълпата, аз зачаках.
Зачаках за пърхането на пеперудите. Зачаках краката ми да се превърнат в желе. Зачаках мигащите светлини или дори откачените халюцинации, които имах напоследък. Зачаках нещо да се случи.
Нищо. Сякаш бях целуната от Грег.
Чак когато отстъпи назад го усетих отново. Привличането.
Погледнах от другата страна на улицата към Джитърс. Беше също толкова препълнено, колкото и клуба. Заради хладният въздух, повечето хора стояха отпред на верандата. Лу бързаше наоколо с чаши кафе и горещ шоколад. Забеляза ме и повдигна палец. Бях учудена, че ме беше познал от такова разстояние.
И тогава го видях.
Сам на една от масите стоеше Купър. Не можех да помръдна. Нямаше съмнение, че се взираше право в мен. Бях усетила него. Беше той. Винаги беше той! Защо Травис не беше този, който можеше да накара света ми да спре да се върти?
Очите ми се преместиха между Купър и Травис. Речта, която бях подготвила за него и Фръцлата, излетя през прозореца. Всичко, което можех да направя е да стоя и да се взирам в Купър като поразено от любов момиче. И хич не ми харесваше. Исках това да спре. Веднага.
Умствена бележка: Не смесвай виното със сексуална неудовлетвореност, защото ще свършиш правейки нещо глупаво — като това.
Сграбчих Травис за яката и го дръпнах към себе си. Устните ни се сключиха. Не беше нежна, мила целувка каквато той ми беше дал. Беше отворени усти и преплетени езици.
Нищо.
Ядосана, задълбочих целувката още повече.
Отново, нищо. Нямаше ускорен пулс, нямаше изтръпване, нито малък трепет.
Мамка му!
Травис повдигна глава и ме погледна изумен.
— Започваш рано, а, Трав? — Едно момче, което беше толкова голямо, че приличаше на футболист, удари Травис по гърба.
Шокираното изражение бързо изчезна, устните на Травис се извиха в усмивка.
— Можеш да се обзаложиш.
Той ме хвана през кръста и ме поведе в клуба. Следвайки го, аз поставих ръка на гърба му и се заборих с желанието да погледна назад.
В момента в който влязохме в клуба, се почувствах така сякаш се бях пренесла в музикално видео на МТV от 80-те. Хората изглежда приемаха 80-те много на сериозно и се бяха постарали с костюмите си. Видях Адам Ант с боя по лицето да танцува с Тони Базил, която размахваше помпоните си.
Докато вървеше през клуба, почти всички, които подминахме извикаха името му. Той им помаха, задържайки ръката си около кръста ми. Сякаш искаше да се убеди, че всички знаеха, че съм с него, все едно ме показваше пред приятелите си. Странно. Никога не се бях мислила за трофей, но явно това изглеждаше така.
Очаквах да ме задърпа наоколо и да ме представи на приятелите си футболисти. Вместо това ме настани на една маса и се отправи право към бара. Барманът облечен точно като Бой Джордж, му се усмихна приятелски, погледна към мен и постави шот с текила върху бара. Травис отметна глава назад и изпи на екс златистата течност.
Какво му ставаше? Сякаш се подготвяше за нещо.
Върна се обратно на масата с питиетата ни. Отново с онази пресилена усмивка. Въздъхнах и отпих от студения си чай Лонг Айлънд.
— Искаш ли да танцуваме? — попита след като си изпих питието.
— Разбира се.
Той изпи остатъка от питието си и хвана ръката ми. Придвижи се бавно към центъра на дансинга. Сякаш искаше да се убеди, че хората ни наблюдават.
Стори ми се, че го чух да промърморва нещо от сорта на «Можеш да се справиш».
Преди да успея да го попитам «С кое?» той ме придърпа към себе си и ме притисна към гърдите си.
Докато танцувахме, ръцете му шареха по тялото ми. Но не се усещаше така сякаш му доставя удоволствие. Нито пък на мен. Усещах го като проверка от охраната. Когато ръцете му се плъзнаха надолу към дупето ми, аз отскочих назад изненадана.
— Какво има? — той ми хвърли една секси, крива усмивка.
Бях глупачка. Бях с напълно нормално, секси момче, по което всяко едно момиче в клуба въздишаше и който очевидно ме желаеше, и аз какво? Мислех за него като за брат?