Проклет да е този Купър! Защо не можеше да си пие кафето някъде другаде и да стои далеч от Джитърс? Да го виждам в час ми беше достатъчно.
— Нищо — плъзнах ръцете му отново на мястото им върху дупето ми. Може би трябваше да дам малко време на мен и на Травис. Грег мислеше, че ще е добър за мен, а скъпият ми приятел никога не ме беше разочаровал. Наистина трябваше да му дам шанс.
Танцувахме така известно време, след което музиката се смени с нещо по-бързо. « Frankie Goes To Hollywood» прозвуча в ушите ми карайки ме да се отпусна. Обърнах се, притиснах гръб в Травис и замахах ръце във въздуха, насилвайки се да изпълнявам командата на Франки. Ръцете му се плъзгаха по корема ми и ме придърпваха по-близо до твърдото му тяло.
Проблясъци светлина ме заслепиха, докато танцувахме. Пръстите на Травис се докоснаха в голото ми бедро, но всичко, за което можех да мисля, беше сънят с Купър и ръцете му по тялото ми.
Ръцете на Травис се придвижиха бавно нагоре по кръста ми и погалиха леко гърдата ми. Подскочих напред, сграбчих ръцете му и ги избутах надолу. Бях ли готова за това?
— Отпусни се — каза той, а горещият му дъх се плъзна по ухото ми.
Закисках се, когато повтори думата в синхрон с песента. Запя в ухото ми, докато бавно плъзна ръката си нагоре.
Отпусни се.
Засмях се отново при мисълта. Тялото ми започваше да става по-леко и… отпуснато. Или може би беше от студеният чай. Каквато и да беше причината, най-накрая бях готова.
Тъкмо щях да поставя ръка върху неговата, когато усетих внезапен прилив на въздух и Травис вече го нямаше.
— Хей , човече! Какво, по дяволите?
Обърнах се. Червени, зелени и сини светлини танцуваха върху лицето на Купър, докато стоеше зад Травис с ръка на рамото му. Сапфирените му очи горяха, докато ме гледаше, а изваяната му челюст беше напрегната. Суровата мъжественост на Купър караше Травис да прилича на момченце, което си играеше на модно ревю. Очите ми изпиваха всеки сантиметър от тялото му сякаш беше вода, а аз бях изгубена в пустинята от месеци — тъмните му панталони, тесният му ханш и нагоре към черната тениска, която беше опъната от мускулите, докато държеше Травис.
Очите му се взираха в моите, докато проговори на Травис.
— Извинете, че прекъсвам срещата ви. — Той просъска думата. — Мислех, че ще искаш да знаеш, че ти вдигат колата.
— Няма начин. Наел съм я.
Закисках се. Травис не можеше наистина да е толкова тъп.
— Уверявам ви, господин Брендън, наета или не, издърпват я докато говорим.
— Мамка му! — Травис се втурна през дансинга и се отправи към изхода.
Ченето ми висна. Не можех да повярвам, че ме остави тук сама. Музиката се смени и засвири виолончело. Приятните звуци на «Sweet Dreams Are Made of This» изпълниха клуба.
Очите ми се преместиха върху Купър, който изглеждаше прекалено самодоволен.
— Направи това нарочно — озъбих се аз.
— Нямам идея за какво говориш. Просто бях услужлив.
Очите ми се присвиха. Нямаше да се хвана.
— Ти се обади да му вдигнат колата, нали?
— И защо бих направил нещо толкова детинско?
— Каза, че не искаш да излизам с Травис. Ето затова.
— Беше просто съвет. Мислиш твърде високо за себе си.
— Ами ти… ти…
— Не сте в състояние да се приберете сама в къщи, госпожице Ашфорд. Елате с мен.
Ръката му хвана рамото ми и през тялото ми премина ток. Дъхът ми секна при моменталната реакция от допира му. Защо, защо не можех да се чувствам така с Травис?
— Мога да се обадя на такси — отскубнах се от хватката му. — Не съм глупава.
Обърнах се на пети твърде бързо. Жегата, думкащата музика и мигащите светлини ме бяха замаяли. Направих крачка напред и политнах.
Лицето ми.
Гърдите на Купър.
Опияняващите му, невероятни, мускулести гърди.
В момента, в който телата ни се докоснаха, загубих контрол. Пръстите ми зашариха по тялото му, проследявайки косъмчетата, които се показваха от горната част на разкопчаната му яка и нагоре към брадясалата му брадичка и устни. Тези перфектни устни. В момента, в който ги докоснах, те се разтвориха леко. Зачудих се какъв ли беше вкусът им. Облизах моите в отговор.
Вдигнах поглед, а пръстите ми се наслаждаваха от допира на грубата му брада. Той стоеше неподвижно и се взираше в мен, докато светлините се движеха по красивото му лице.
Ритъмът на музиката пулсираше в гърдите ми и аз започнах да се поклащам леко. Бавно той се задвижи с мен.
Определено бях оглупяла от алкохола, защото ако имах мозък, нямаше да се вкопча в професора си, невероятно красивия и сексапилен професор, както правех сега, и нямаше да притискам тяло в неговото и да го насърчавам да танцува.