Погледът му се спусна върху устните ми. Сърцето ми заби лудо, когато повдигна ръката си и погали бузата ми със сърцераздирателна нежност. Ароматът му, допира му, очите му… .всичко беше истинският Купър и аз хлътвах. Хлътвах от любов, хлътвах по него, хлътвах в привличането му.
— Никол — прошепна той.
Наклоних глава и зачаках, нуждаейки се от целувката му толкова много, че можех да го предвкуся.
Той сведе глава и се приближи към мен. Прокара пръст по долната ми устна, подръпвайки я. Затаих дъх.
— Не, не си ти. — Очите му станаха студени, когато се отдръпна. — Можете да престанете с представлението, госпожице Ашфорд.
Не можеше да бъде! Ти майтапиш ли се? Направи го отново!
— Мислиш, че си измислям това? Това… това… каквото и да е това помежду ни.
— Нека изясним нещо, госпожице Ашфорд. Между нас не се случва нищо и никога няма да се случи. Не излизам със студенти.
Изсумтях.
— Така ли? По някаква случайност разбрах, че не е така.
— Не слушай клюките.
— Какви клюки? Имам очи. — А и беше трудно всички да не забележат как Джиана и Фръцлата се лепяха за него. Въпреки че не бях сигурна, че Фръцлата му е студентка.
— Не всичко, което виждаш, е това, което си мислиш, че е.
— Да, ами за срещата ти в Джитърс? Изглеждаше наистина загрижена да се убеди, че те има изцяло за себе си.
— За какво гов… ? О, за срещата ми… — Устните му потръпнаха.
— Не е смешно — сопнах се. — Жената ме нападна!
— Понякога прави така, когато мисли, че някой е хвърлил око на парите ми. Много защитнически настроена е в това отношение.
— Не ми пука за парите ти… нито за теб като се замисля.
Той се приведе към мен, а очите му горяха. Дъхът ми се учести.
— Играете много убедителен фарс, Никол Ашфорд. Ако Никол е истинското ти име.
Да нямаше някаква теория на конспирацията около името Никол или нещо подобно, която да се носеше наоколо? Фръцлата беше казала същото.
— Не се преструвам! И истинското ми име е Никол.
— Срамота е, че майка ти не вижда потенциала ти. Ако беше, нямаше да те накара да правиш нещо толкова подло като това.
Поех си въздух.
— Познаваш майка ми?
Откъде я познаваше? И как можеше да знае, че бях най-голямото й разочарование?
— Мислех си, че я познавам. Приличаш изцяло на нея. — Очите му се смекчиха, когато се взря в лицето ми. След което поклати глава сякаш се опитваше да се убеди в нещо. — Но ти не си нея. И аз не я познавам. Не и вече.
— Виж, не знам за кой се мислиш, че да говориш така за майка ми. Почти не съм говорила с нея през последните две години и никога не е споменавала нищо за теб. Твърде е заета с кариерата си.
— Значи е изоставила и теб?
Силното плющене от дланта ми, която го беше зашлевила по бузата проехтя в тихата нощ.
Смаяна, аз застинах с все още вдигната ръка.
Без да каже и дума повече, Купър се обърна, качи се в колата си, а гумите му изсвириха, когато тръгна от алеята.
Шестнадесета глава
Бях зашлевила професор Купър.
По дяволите! Наистина го бях зашлевила.
Загледах се в червените светлини на колата му, докато не изчезнаха в тъмнината.
Това ли имаше предвид мадам Захра, когато ме беше предупредила за вихрушката? Ако не бях отишла в клуба, това никога нямаше да се случи. Сега, трябваше да измисля как да се отпиша от часа му без да изгубя всичките си оценки. Нямаше начин да остана в класа му и в действителност да си мисля, че ще мина.
И този плъх, Травис! Как ме заряза там. Цялата нощ беше истинска катастрофа.
Е, честит шибан рожден ден!
Затътрих се в къщата, надявайки се, че Грег се е върнал и че неговата вечер е минала по-добре от моята.
Когато влязох, първото нещо, което чух беше силното му хъркане. Това трябваше да означава добри новини. Щеше да е буден и да ме чака ако нещата с майка му не бяха минали добре.
Егоистично се зачудих дали да не го събудя. Въздъхнах и реших да утеша мъката си с храна.
Нуждаех се от шоколад. Незабавно. И вино… много вино.
На път за кухнята, минах покрай стаята на Рейнбоу. Вратата й беше леко открехната. Бях изненадана да чуя ужасения й глас. Винаги беше толкова спокойна.
— Получи снимката, нали? Сигурен ли си, че е тя? Да, той определено откачи. Видях го в Джитърс. Изглежда точно така, както го описа… Не, тя не знае… аз… това е лудост. Такива неща просто не са възможни… трябва да се върнеш в къщи възможно най-скоро. Не знам дали ще мога да се справя с това сама… Да, изпекох го. Използвах всичко от рецептата, която ми изпрати на имейла.