Дори Рейнбоу не звучеше смислено. Знаеше нещо за Купър, но го криеше от мен. Но защо го правеше? Някак си беше свързано с майка ми. Може би беше имала афера с Купър, когато е свирила в Бостън. Беше ми трудно да повярвам, че би направила такова нещо. Не само защото беше много по-възрастна от него, но и защото обичаше баща ми страшно много. И, най-важното, Купър не беше музикант.
Усмихвайки се, поех надолу към кухнята. Не, Купър беше объркал майка ми с някой друг. Изобщо не приличах на майка си. Ако не друго, то приличах повече на баща си.
Забелязах чиния пълна с фъдж на плота.
Да! Ти си върхът, Рейнбоу!
Въпреки ограничените специалитети на къщата, Рейнбоу обожаваше сладкото и беше страхотна сладкарка. Налях си чаша вино, взех си няколко парчета от кекса и тръгнах към стаята си. Отхапах една хапка. Имаше странен горчив остатъчен вкус и определено нямаше никакъв шоколад. Не беше фъдж. Каквото и да беше, беше адски вкусно. Отхапах отново и отпих от виното. Комбинацията беше прелестна.
Свалих си роклята и облякох дрипавата си тениска. Погледнах към телефона си. Родителите ми бяха в Австрия тази седмица. Сигурно в момента репетираха. Нямаше да навреди ако ги прослушах и може би попитах майка ми дали знаеше нещо за Купър.
Отворих телефона си. Пръстите ми натиснаха нервно бутоните.
Беше напълно възможно майка ми да е допуснала неволна грешка и да е имала афера с Купър, даже дори секс за една нощ. Това, което беше по-учудващо, беше, че Купър би излязъл с по-възрастна жена от него, като се имаше предвид последните му така наречени завоевания, Джиана и Фръцлата. Въпреки острите му думи, изглеждаше съкрушен, когато загатна, че майка ми беше изоставила и него.
— Заеби — хвърлих телефона си върху нощното шкафче и изгасих лампата. Беше твърде късно, за да се държа като откачалка. Просто исках нощта да свърши. Всичко винаги изглеждаше по-добре на сутринта.
Нали?
Дочу се почукване на прозореца. Или вратата. Беше твърде рано сутринта, а главата ми пулсираше. Или Пени кълвеше по прозореца, или Грег чукаше на вратата. Който и да беше, щеше да получи голямо сгълчаване.
— Събуди се, Никол! Ще закъснееш за работа — Очите ми се отвориха рязко при звука на непознатия женски глас, който ми викаше от другата страна на вратата.
Главата ми запулсира по-силно и аз стиснах очи. Сигурно беше Рейнбоу, а огромният ми махмурлук си играеше номера с главата ми.
Пресегнах се към нощното шкафче, опипвайки за телефона си, за да видя колко е часа. Беше неделя и Лу ме беше освободил за деня. Не бързах за никъде, но знаех, че Грег ще иска да ми каже всичко, което се беше случило с майка му снощи.
Ръката ми попадна върху нещо голямо, кръгло и пластмасово.
Очите ми се отвориха. Върху нощното шкафче на мястото на телефонът ми стоеше розов домашен телефон. Беше с кръгла шайба и цифри, също като този, който баба ми беше имала преди години. Това някаква шега ли беше? И къде беше телефонът ми? Вдигнах слушалката. Имаше сигнал.
Потърках замъглените си очи. Когато се фокусираха, забелязах нещо различно в стаята. Стените бяха окичени с плакати на Дюран Дюран и Кълчър Клъб.
Какво, по дяволите?
Скочих от леглото. Грег имаше нещо общо с това. Сигурна бях. Беше минало доста време откакто последно ми беше скроил някоя от всеизвестните си шеги.
— Грег! — извиках, изтичвайки до стаята му. Когато отворих вратата на спалнята му, беше пълна с кутии.
Потърках очите си отново. Грег наистина се беше постарал този път. Сигурно беше накарал Травис да му помогне да премести нещата си в някой гараж за съхранение.
Отправих се към кухнята, очаквайки Грег да изскочи отнякъде и да извика «Изненада!»
Вместо Грег, до печката стоеше дребничко момиче, поклащайки се на музиката, докато бъркаше яйца. На плота до нея имаше малко радио със стърчаща сива антена. Гласът на Карол Кинг се извиваше от тонколоните.
— Коя си ти?
— Ах! — тя подскочи и изпусна лъжицата. Кафявите й очи се взряха в моите. Къси руси къдрици обрамчваха красивото й сърцевидно лице. — Изплаши ме. Напомни ми да ти огранича алкохола. Когато казваш, че не държиш на пиене, явно наистина казваш истината.
— Коя си ти? И къде е Грег? — повторих, оглеждайки се около стаята. Дори кухнята беше украсена различно. Имаше огромна микровълнова със старомодно кръгло копче, вместо малката, която бяхме купили. Сивият хладилник беше сменен с жълт.
Колко му беше струвала тази шега? Да наеме актриса, която сигурно му е струвала доста соленичко. Беше добра. Гледаше ме така сякаш аз бях откачената.