— Какво каза? — премигнах, чудейки се защо не можех да го чуя.
Той се намръщи, карайки лицето си да изглежда опасно и секси. Привличането, което изпитвах към него, направо не беше за вярване. Дори не познавах този мъж, а вече бях очарована.
Очите ми се разшириха от изненада, когато повдигна ръце към лицето ми. Дланта му се докосна в бузата ми. Допирът му беше като мълния. Сякаш електрическа вълна мина през цялото ми тяло. Сърцето ми заблъска неистово, когато се приведе напред. Затаих дъх, страхувайки се да помръдна, когато устните му се приближиха към мен. Пронизителни сини очи, примесени със златисти точици се вгледаха в моите. Бях хипнотизирана.
Нещо подръпна ушите ми, последвано от внезапно свистене, когато слушалките изскочиха навън.
— Казах, че трябва да внимаваш къде вървиш. Закъснявам заради теб.
Сексапилният непознат отстъпи назад и избърса мокрите си ръце в панталоните.
Премигнах, объркана. Да не си бях изгубила ума? Изключи проклетите хормони и помогни на клетия мъж.
Зарових в раницата си, търсейки нещо, с което да му помогна да се изчисти.
— Аз… ъ… твоята риза… моето кафе… петно…
— Много добре. Успя да идентифицираш ключовите компоненти от последствията на невнимателните ти действия.
За кой, по дяволите, се мислеше той? Стиснах зъби. Секси или не, този задник ме нервираше.
— Виж, съжалявам за кафето. Знам, че не гледах къде вървя. Закъснявам и…
— Не се нуждая и не искам извиненията ти. Не си единствената, която бърза за някъде. Студенти. — Господин Задник поклати глава мърморейки си, докато крачеше надолу по коридора.
Агх! Какъв никаквец!
Погледнах надолу към бледожълтата си риза, която бях избрала усърдно за първия ден в университета. Цялата беше напръскана с кафяви точки.
Чудесно. Просто чудесно. Глупав секси пич с неговите глупави очи — можех да се върна у дома, да се преоблека и да пропусна първият си час или просто да го преглътна и да затичам като полудяла из кампуса.
Погледнах часовника си.
Май ще тичам като полудяла.
Влетях в мъжката тоалетна и намерих Грег пред огледалото, подреждайки всеки кичур на вече перфектно фризираната му коса.
— Хей! — извика когато го задърпах навън. — Не съм готов.
— Напротив.
— Може и да си доволна на огромни слънчеви очила и прическа с молив, но някои от нас предпочитат да се показват в най-добрата си светлина. И какво е това голямо петно на ризата ти? Не мисля, че мога да позволя да ме виждат с някой толкова опърпан като теб — той ми се усмихна закачливо.
Изръмжавайки, прокарах ръце през косата му и я разроших.
— Ето. Сега си подхождаме. А сега бягай.
Четвърта глава
В момента, в който отворих вратата на стаята, ме удари студен въздух, карайки ме да настръхна.
— О, благодаря ти, Господи! — Хванах се за рамката на вратата, задъхана и чакаща черните точки да престанат да се въртят пред очите ми.
Умствена бележка: недей да бягаш половин миля с пет килограма тетрадки и учебници в чантата си.
— Изгубила си форма, а? — Грег взе раницата ми и ме поведе към два празни стола.
Седнах на мястото си, твърде изморена, за да споря с него. Когато най-накрая дишането ми се нормализира, огледах залата. Беше огромна! Имаше сигурно стотина места и почти повечето бяха заети. И никой нямаше петно от кафе на дрехите си.
— Цяла сутрин се държиш много странно, Никол. Нервна ли си?
Две притеснени сини очи се взряха в мен. Никога не можех да скрия нещо от него. Познаваше ме твърде добре.
— Да.
— Виж, не е нужно да присъстваш на тези лекции. И няма нужда да се криеш, зад тези слънчеви очила. — Той потупа с пръст върху едното стъкло. — Винаги можеш да се отпишеш.
— Искам. Наистина, искам.
— Няма нужда да доказваш нищо на никой.
— Знам. Просто искам да си поставя предизвикателство.
През целия си живот съм била обикновена. Нищо специално. Нямах таланти като родителите ми. Не бях супер умна и забавна като Грег. Просто бях обикновената Никол.
— Възхищавам се на инициативата ти, но химия в понеделник сутрин? — той се прегърби напред, а челото му се опря върху чина с тихо тупване. — Наистина трябва да обмислиш приоритетите си. Като например съня. Даже професорът не е тук. Сигурно и той още спи.
Един писклив вик улови вниманието ми. Едно симпатично момиче с яркочервена коса подскочи, махайки на някой, който стоеше в задната част на стаята.
— Джиана! Ето тук!
Дочуха се няколко подсвирквания, когато едно чернокосо момиче слезе надолу по стълбите към приятелката си. Приличаше на модел с перфектната си лъскава коса, падаща на вълни по раменете й, и страстни тъмни очи. Имаше убийствени скули и плътни червени устни. Тесните тениска и дънки подчертаваха съвършената й фигура. И никъде не се виждаше да има петно от кафе.