— Не мога да повярвам, че отново ще присъстваш в часовете на Купър. Мисля, че миналата пролет те пренебрегна напълно — каза червенокосата.
— Миналата пролет беше само за загрявка — Джиана извади едно огледалце от чантата си. — Тази година ще атакувам с пълна сила.
Червенокосата се засмя.
— Толкова си лоша, Джиана. Ако мислех, че имам шанс с професор Купър, определено щях да му се нахвърля. Толкова е готин, а и е пълен с пари от всичките тези пациенти.
— Патенти — поправи я тя и завъртя очи. Загледа се в огледалото и леко потупа носа си. — Трябва да е нечий чичко-паричко, така че защо да не е моят.
Ъгх! Беше едно от онези момичета. Отпуснах се в стола си отвратена.
— Още не мога да разбера защо изобщо е тук. — Червенокосата пукна балон от дъвката с устата си. — Кой напуска работата си в Масачузетския технологичен институт, за да работи в Държавния Тексаски университет? Трябва да е женен. Може би съпругата му е започнала работа в града.
— Разведен? Бяга от някоя бивша или нещо подобно?
— Не. Доколкото знам, не се е занимавал с никоя. Прекарва цялото си време в лабораторията. Но смятам да променя това.
— О, така ли? — Червенокосата направи един балон, след което го засмука навътре и го пукна.
— Да. Мъж като него трябва да изпусне някъде напрежението.
— Не изглеждаше заинтересован, когато присъства в часовете му миналата пролет.
— Тогава нямах план. За разлика от сега.
— Аха, да. — Червенокосата направи още един балон. — Да не вземеш изпитите по химия и да повтаряш класовете не е план.
Завъртях очи. Аз се притеснявах, че няма да мога да мина часовете по химия, а това момиче Джиана гледаше на това като на възможност да си намери следващия чичко-паричко.
— О, пресвета Дево! — Грег ме стисна за рамото.
— Ъм, ауч? — измъкнах ръката си от хватката му. — Какво ти става?
Стаята се изпълни със звуци, когато хората започнаха да зяпат и да сочат към задната част на залата. Очите на червенокосата се разшириха и розовата дъвка падна от устата й право в скута.
Надолу по стълбите слизаше самият Адонис облечен в тениска на Тексаския университет. Движеше се бавно, сякаш да се убеди, че всички имат време да се полюбуват на дългото му, стройно тяло. Няколко момичета извикаха името му. Той им се усмихна, разкривайки трапчинки и перфектни бели зъби. Беше прекрасен. Всички погледи бяха върху него и той попиваше възхищението и от мъжете, и от жените.
Когато сви едната си мускулеста ръка, хващайки се за презрамката на раницата, червенокосата въздъхна драматично и започна да си вее с ръка.
Завъртях очи.
— Знаеш ли кой е това? — изписка Грег.
— Не. И не ме интересува. — Заврях нос в раницата си, търсейки резервен молив и тетрадка. Не можеше ли професорът да се появи вече и да приключвам с този час?
— Това е Травис Брандън.
— Е, и?
— Нищо. Просто е най-великият куотърбек в историята на университетския футбол.
— Сериозно? — Очите ми правеха добра тренировка с всичкото това въртене днес. — Как изобщо знаеш това? Не гледаш футбол.
— Не. Но гледам него. Както всички останали. Мамка му! Идва насам.
— Свободно ли е? — Травис застана до празното място до Грег. Лампите над нас хвърляха светлина върху златистите му кичури. Грег беше безмълвен.
Е, това се случваше за първи път. Никога досега не беше оставал без думи. С ъгъла на очите си видях как червенокосата и Джиана се сръгват, опитвайки се да се избутат от местата си, за да направят място на университетската куотърбек звезда.
Много хубаво приятелство имаха, няма що.
— Не. Цялото е твое. — отвърнах, отговаряйки вместо слисания Грег.
— Аз съм Травис. Травис Брандън.
Грег се зазяпа в протегнатата му ръка, сякаш виждаше такава за първи път.
— Аз съм Никол, а това е приятелят ми Грег — сръгах го с лакът.
— Ти си Травис Брандън — каза той.
— Да, току-що го казах. — Травис го погледна учудено, след което върна вниманието си към мен. — Чух, че този професор Купър е адски строг задник.
Той се приведе напред. Кафяви очи се спуснаха надолу към гърдите ми, а след това се повдигнаха нагоре, за да ме погледнат отново.
Мразех, когато момчетата правеха така. Можех да го приема така, сякаш разглеждаше петната от кафе, но не, правеше го отново — очи върху гърдите.
— Тогава защо си се записал за часовете му? — сопнах се.