Майърс бе направо страшна.
5.
В 02:15 след полунощ Конъл отново бе в кабинета си и звънеше по телефона. След седемнайсет позвънявания му отговори сънен глас. Сънен, но очевидно раздразнен.
Гласът на Кейла бе твърде дълбок за жена, но някак звучеше женствени въпреки всички сквернословия, които обикновено изричаше.
— Дано да имаш добра причина — каза тя.
— Къркланд се обажда.
— Господин Къркланд? — В гласа й изведнъж прозвуча уважение. Или може би просто алчност. — Изненадана съм да ви чуя. С какво мога да ви помогна?
— Трябват ми кирливите ризи на един човек, и то веднага — каза Конъл. — Казва се Сони Макгинес. Златотърсач е. В момента е в хотел „Хилтън“ в Солт Лейк Сити. — Чу как Кейла яростно си води бележки.
— Постоянен адрес или телефон?
— Не ги знам. Работи извън Солт Лейк Сити и ходи на почивка в Рио. Това е всичко, което знам.
— Друго?
— Казах, че това е всичко, което знам.
— Сигурно ме будалкате.
— Не ви будалкам, госпожице Майърс.
Уважението в гласа на Кейла отстъпи пред раздразнението.
— Господин Къркланд, това не е кой знае какво като начало.
— Анализира пробите си в лабораторията на Хърбърт Даркър в Солт Лейк Сити. Даркър може да е най-добрата ти отправна точка за улики.
— Познавате Даркър?
— Той е от информаторите. — Конъл често даваше на Кейла информация, която не би поверил на друг, дори на Барбара Йекли. Кейла бе изпълнителна, мълчалива и надеждна, макар Конъл да бе сигурен, че това ще трае само докато той е най-платежоспособният й клиент. Тя обаче си заслужаваше капиталовложението. Бивши оперативни работници на Агенцията за национална сигурност не се намираха лесно.
— Даркър е подкупен, значи ще съдейства, така ли?
За миг Конъл се замисли над това. Измисленият морал на Хърбърт можеше да ги забави, а той нямаше време за това.
— Поправка. Беше информатор — каза Конъл и мина на „ти“. — Прави каквото трябва, но ми намери информацията. Този път обаче те моля да не изпускаш нещата от контрол. Не пращай никого в инвалидна количка.
— Разбирам — отвърна Кейла. Той усети как тя се усмихва. Чудеше се какво му се пече на Хърбърт, но после реши, че изобщо не го интересува. Даркър си беше надробил попарата и сега трябваше да си я изсърба.
„По-добре той, отколкото аз“, помисли си. Да си имаш работа с Кейла Майърс бе все едно да си имаш работа с дявола. Рано или късно ролите се разменяха и на човек му се случваше нещо болезнено и неприятно. Той не се страхуваше от нея. Просто защото не му пукаше дали ще живее. Нищо нямаше значение. Наистина не го интересуваше как ще пипне Сони Макгинес, стига да го направи.
— Трябва ми за утре — каза Конъл.
— А, не! — кипна тя. — Не можете да искате това и го знаете. Във Вашингтон съм, по дяволите. Първо трябва да го проуча на компютър, а после може би да отида в Солт Лейк Сити. Няма да стане.
— Кейла, ще ти платя троен хонорар. В случай, че получа нещо, което си струва, до утре вечер в 08:15. И без оправдания. Ясно?
Обичайната й тарифа от петнайсет хиляди долара изведнъж се превърна в експресна поръчка за четиридесет и пет хиляди.
— Добре — каза Кейла уморено, но с уважение. — Разбирам. 08:15 утре вечерта.
Конъл затвори, без да каже нищо повече. Знаеше, че тя все ще намери нещо; просто се надяваше да е достатъчно. Той трябваше да пипне Макгинес. И не само да го пипне, но и да го направи част от проекта. Според Хърбърт Сони познаваше минната дейност в района по-добре от всеки. Това бе жизненоважно, за да се задействат нещата бързо. Времето бе най-големия враг на Конъл. Рано или късно до конкуренцията щяха да стигнат слухове, но дотогава Конъл възнамеряваше да разполага с мястото.
В 04:47 сутринта Кейла се взираше в монитора с кървясали очи.
На скорошна снимка на Департамента за МПС Сони Макгинес се усмихваше с ослепително бели зъби, а брадата му силно контрастираше с катраненочерната му кожа.
„Направо си трън в задника, драги“.
Трябваше й повече от час, за да изрови информация за Сони, което бе два пъти повече от обичайното й време за проучване, Най-накрая обаче бе успяла да намери ЕГН-то му. Тези няколко цифри отвориха безброй врати: кредитоспособност, шофьорски права, данъчна информация…
Досието му в Департамента за МПС показваше, че в момента е собственик на джип от 2007-а, „Гранд Чероки“ от 1999-а и стар модел „Корвет“ от 1979-а. Справката в кредитните регистри показа, че е изплатил и трите автомобила.