Хърбърт застина.
— Моля?
— Знам, че укриваш данъци, Хърби. Всичко знам. Предполагам, че ще искаш да говориш с мен насаме, но мога да дойда и у вас след пет минути. Сигурна съм, че жена ти ще остане очарована от това, което имам да казвам.
Хърбърт усети как го заливат ярост и ужас.
— Къркланд ли те изпраща?
— Има ли значение?
Сърцето му лудо запрескача. Анджи го гледаше озадачено.
— Не, не, няма — каза той. — Къде искате да се срещнем?
— Пайниър Парк. Знаеш ли го?
— Да, знам го.
— След десет минути. Казвам се Смит. Търси сив ван.
Жената прекъсна връзката. Хърбърт бавно отпусна слушалката, сърцето му се бе свило от страх.
08:35
Телефонът остро иззвъня и изкара Сони от полуунеса. Макар тялото му да бе изтощено от страстната нощ с безкрайно талантливата Клои, умът му се събуди веднага.
— Да?
— Господин Макгинес?
— Кой се обажда? — каза Сони и изведнъж застана нащрек. Беше казал къде е отседнал само на един човек — Хърбърт Даркър.
— Господин Макгинес, казвам се Конъл Къркланд. Представител съм на компания, която иска да преговаря с вас за находката ви.
Конъл Къркланд от корпорация „Земно ядро“, Конъл Главореза. Всеки, който имаше и най-бегла представа за миньорския бизнес, познаваше това име. Носеше му се славата, че не е човек, с който можеш да си играеш игрички.
— Имам път към вас и се надявах да се срещнем на вечеря — каза Конъл.
Сони почувства как гневът избухва в него като ракета на стартова площадка. Единствената му находка от близо два месеца бе в планината Уа-Уа — и то само отпреди два дни. Само Хърбърт Даркър знаеше за това. Дали не го бе продал? Първият порив на Сони бе да затвори, но трябваше да разбере до каква степен е предаден. Освен това трябваше да разбере какво знае този Къркланд. А и „Земно ядро“ бе доста платежоспособна. Каквото, и да му предложеше Къркланд, вероятно щеше да е добра отправна точка за преговори с други компании.
— „Августино“ — каза Сони. — Направете резервация за осем. Поискайте масата на Сони Макгинес. И не закъснявайте. — Понечи да стане и да се приготви за среща с Даркър, за да разбере какво става. Докато се надигаше, една ръка с дълги нокти леко го одраска по гърба. Обърна се и погледна усмихнатата Клои. Карамелената й кожа красиво контрастирайте на белите чаршафи, сочните й устни бяха леко отворени, черните й очи проблясваха сексапилно.
Гневът му се изпари и отстъпи място на сутрешна похот. В края на краищата имаше цял ден на разположение, Хърбърт нямаше да избяга.
08:41
Кейла седеше и чакаше. Беше паркирала сивия безличен ван под наем под хилав бряст точно в края на един типичен парк от предградията. Погледна грима си в огледалото за задно виждане. Все още изглеждаше дяволски добре, макар да бе дремнала само за кратко по време на полета от Вашингтон. Торбичките под очите й личаха под грима, но само малко.
Сони Макгинес може би нямаше какво да крие, но Хърбърт Даркър имаше цял куп финансови нарушения. Беше измъкнал 210 000 долара от Конъл за информацията, която му издаваше. Ако данъчните научеха за тази недекларирана сума, Хърбърт го грозяха поне десет години затвор. Щом се налагаше да намери нещо за Макгинес, трябваше да го измисли. Даркър бе единственият, който можеше да й помогне за толкова кратко време.
Хърбърт отби кадилака си до тротоара. Докато слизаше от колата, Кейла го огледа. Метър и шейсет и пет, около седемдесет килограма, хилав като жертва на концентрационен лагер. Не забеляза да носи оръжия. Слаба координация на движенията. Лесна мишена.
Отвори плъзгащата се врата на вана и слезе. Осемсантиметровите й токчета потънаха в тревата, но само малко. Видя как Хърбърт се ококори. Не можеше да го обвинява, тъй като се бе облякла така, че да предизвиква точно такава реакция. Свободната й памучна пола едва покриваше задника и откриваше силните й крака. Токчетата допълнително издължаваха високата й фигура — близо метър и осемдесет. Дългата права руса коса падаше свободно около лицето и раменете й и подчертаваше изумрудените й очи и огнената й усмивка. Блузката й щедро откриваше силния бронзов загар на ръцете, раменете и стегнатия корем. Отправи към Хърбърт добре репетирана усмивка и му помаха. Видя как гардът му падна на секундата. Още беше ядосан, но като на типичен мъж страхът му се изпаряваше при вида на сексапилна жена. В края на краищата беше мъж. А мъжете не се страхуват от красиви жени.