Выбрать главу

Никоя технология, независимо колко е напреднала, не може да трае вечно. Запасите резервни части бавно се бяха стопили и накрая не бе имало как сложните машини да се поправят. Със сигурност напредналата раса на скалоподите бе намерила начини да заобикаля проблема, но с течение на хилядолетията машините просто бяха спрели да работят. В началото само шепа, някоя дребна система тук-там, но достатъчно, за да започне ефектът на доминото. Верижна реакция, с течение на времето блокирала цялата система.

Децата на скалоподите бяха израснали, без да познават нищо освен пещерите. Историите за пътувания в космоса и далечната родна планета се бяха превърнали в легенда. Компютрите и средствата за обучение — в безполезни купчини желязо. В края на краищата голяма част от историята на Земята също бе забравена, вали така. Дори голяма част от историята на Съединените щати бе потънала в пролуките на времето, а държавата бе само на 235 години. Какво можеше да се помни след единайсет хиляди?

Старите скалоподи сигурно бяха забелязали постепенното рухване на своето общество, може дори да го бяха предсказали. Последните технологични знания сигурно бяха довели до превръщането на сребристите буболечки в машини-роби, които могат да се грижат за реколтата, да изкопават подземни градове, да разузнават, да съхраняват в паметта си прости програми и да поддържат скалоподите живи.

На определен етап сребристите буболечки явно са били просто обслужващи машини, откликвали на всяка нужда на скалоподите. Но след хиляди години, след безброй поколения, постепенно се бяха превърнали в част от околната среда, в нещо като въздуха и каменните стени в малкия свят на скалоподите. В крайна сметка, вероятно стотици поколения след чумата, разумът на скалоподите бе изчезнал. Опустошени от невежество и генетично израждане, те бяха регресирали до първобитен стадий. Бяха останали живи единствено благодарение на сребристите буболечки.

Слугите се бяха превърнали в пазители.

И тя видя контролния панел в нова светлина. Това бе единственото съоръжение, което бяха видели тук, ако не се брояха изкуствените слънца. Приоритети. Сребристите буболечки бяха програмирани да следват приоритети, бяха инструктирани на всяка цена да поддържат в изправност най-важните съоръжения. Какво значение би могъл да има един образователен, компютър, ако изкуствените слънца не работят и не може да се произвежда храна? Очевидно слънцата бяха от първостепенно значение, а съоръжението за масово самоунищожение бе малко след тях. Какъвто и да бе този загадъчен враг, очевидно смъртта бе далеч по-желана.

След като тази смърт бе от първостепенно значение за расата, бе логично старите скалоподи да са се погрижили за това. Съмняваше се, че сребристите буболечки са програмирани да унищожат господарите си. Най-вероятно сферата трябваше да се детонира от скалопод.

Щом смъртта бе за предпочитане пред врага и сферата бе поддържана в изправност толкова време, значи старите скалоподи бяха предвиждали употребата й, а това означаваше, че трябва да има прости инструкции. Беше логично. В края на краищата старите скалоподи бяха предвидили изгубването на езика, което обясняваше опростените послания в Пещерата с рисунките и из целия тунелен комплекс. Това означаваше, че инструкциите за сферата вероятно също са прости.

Огледа контролния панел. Имаше няколко празни стъкловидни квадрата. Предположи, че са някакви видеоекрани. Съмняваше се, че все още функционират. Огледалната повърхност на контролния панел проблясваше пред нея със скритите си тайни.

Отговорът трябваше да се крие някъде тук. Но къде?

46.

10:20

Конъл гледаше Кейла Майърс и се опитваше да разбере какво прави тя тук. Логиката го накара да не се поддаде на първоначалния порив да й се обади. Тя изобщо не трябваше да е в тунелите. Той бе единственият в „Земно ядро“, който бе работил с Кейла. Никой в компанията дори не бе чувал за нея, а той не я бе информирал за мястото в планината Уа-Уа.

Знаеше по-добре от всеки, че тя е способна на всичко. Изпита подозрение и страх. Тя бе облечена в кул-стюм. Зачуди се дали го е откраднала, или е убила някой, за да го вземе. На гърдите й имаше ремъци с муниции и оборудване. Държеше автомат. Лицето й бе намръщено.