Магмата изригна. Огромен бликащ стълб разтопена скала се изстреля нагоре през тунелите на повече от шестстотин метра, облиза изкуствените слънца и те изпращяха. Настана мрак. По тавана се разплиска огнен дъжд и заваля върху бълбукащия разтопен корпус.
Навсякъде се щураха объркани сребристи буболечки, блъскаха се една в друга. Някои политаха право към врящия метал и се разтапяха за секунди. Други увисваха по стените и пороят вряща лава ги помиташе. Трети падаха и се сгърчваха, изпечени от топлина, съизмерима с тази в центъра на Земята.
Стотици скалоподи падаха мъртви и се изпържваха в изгарящата топлина и серните изпарения, които изпълваха огромната пещера. По пода течеше магма, събираше се в адско езеро, което бавно се надигаше. Стопените скали се изливаха като вода и потичаха из безбройните тунели, които бяха свързани с пещерата. Бяха нажежени до оранжево и унищожаваха всичко по пътя си.
Непрестанните трусове сринаха Плътната маса. Подът се разцепи и подскочи, разкъсан от милиарди тонове скали. Таванът се срути. По разтопения кораб и течната скална маса се посипаха огромни каменни отломки.
Избухването на сферата бе отворило бездна, която природата трябваше да запълни. Планината бавно започна да потъва, а магмата продължи да изригва нагоре като кръв, шурнала от гигантска аорта.
12:08
Ландроувърът се люлееше бясно от трусовете, подскачаше като детска играчка. Земята се тресеше и боботеше. Сони се държеше здраво за капака с две ръце и се опитваше да запази равновесие.
— Мамка му! — В гласа му звучеше изумление и радост. Не можеше да откъсне очи от предсмъртните гърчове на Погребалната могила. — Мамка му, жестоко!
Върхът сякаш се сгъваше в себе си. Невъобразими купища скали изчезваха някъде надолу. Земята се тресеше в яростно негодувание. Сони гледаше като хипнотизиран как прокълнатото място се разпада.
А после започна да се смее неудържимо и размаха юмрук към пропадащата планина. Надяваше се Кейла да е някъде там. Трябваше да се махне оттук, и то бързо. Но продължи да оглежда планината с бинокъла. Искаше да види дали все пак някой не е успял да избяга.
12:11
Либранд извика тържествуващо:
— Дневна светлина! Почти стигнахме!
О’Дойл едва я чу от оглушителния тътен, който изпълваше тунелите. Земята под гърдите му подскачаше. Сякаш се опитваше да пълзи по гигантски батут, докато хиляди деца подскачат, колкото им душа иска. Страхуваше се, че всеки момент ниският таван ще се срути и ще го смачка като хлебарка.
Чуха как някакъв тунел зад тях се сгромолясва. Играещото петно слънчева светлина стана по-ярко… и изведнъж се озоваха навън. Опитаха се да се изправят на бясно тресящото се плато. О’Дойл сграбчи ръката на Либранд и затърси с очи най-безопасния път надолу по сриващата се планина.
12:12
— Мамка му! — възкликна Сони и намести бинокъла. Двама души на малкото плато, където той самият бе влязъл в тунелите само преди дни. О’Дойл и Либранд. Дори от такова разстояние можеше да види, че са ранени — и че са загазили сериозно.
— Е, веднъж се живее — каза той и се вмъкна зад волана.
12:19
Либранд и О’Дойл се препъваха надолу по склона. Повече падаха, отколкото тичаха. Но вече нищо не можеше да ги спре. Тя не се обърна да погледне, но усещаше, че земята зад тях пропада. Свличаше се в някаква бездънна бездна в планината.
Внезапно нов, по-силен тътен разтресе въздуха. Приличаше на рев на гигантска пантера. Изгаряща топлина ги блъсна в гърба.
12:20
— По дяволите! — изкрещя Сони. — По дяволите!
Трябваше да стигне до тези двамата. Пребори се с желанието да обърне колата и да се разкара от целия този ужас.
От центъра на планината изригна огромен гейзер от разтопени скали. Изстреля се високо във въздуха с грация и мощ. Роувърът се блъсна в един камък и рязко отскочи надясно. Сони се насили да откъсне очи от огнения стълб и да следи пътя.
Към него се затъркаля гигантски камък. Подскачаше като гумена топка. Сони кривна наляво и едва го избегна.
Малко пред О’Дойл и Либранд удари спирачки, скочи на земята и затича към тях. По телата им сякаш не бе останало нищо здраво — само рани, кръв и счупено. Единствено в очите им се четеше сила и решителност, сякаш бяха изсечени от камък.