Събуди се с вик, ръката му отпрати нощната лампа чак в другия край на стаята. Евтиният порцелан се пръсна в работещия климатик. Конъл седна, бореше се да си поеме въздух. После уморено отпусна глава в ръце.
Червените светещи цифри на будилника показваха 03:02 — 06:02 детройтско време. Щом и без това бе буден, можеше поне да свърши малко работа. Не му се взимаше душ, но потното му тяло се бе пропило от миризмата на страх. Бързо се обля, избърса се и навлече костюма, който небрежно бе метнат на пода. Когато излезе, вече бе прогонил съня от ума си.
5 август, 08:27
Първото задължение на Сони като консултант бе да приложи знанията си и да изследва мястото. Беше поръчал събуждане по телефона в осем и веднага усети ужасен махмурлук. Надяваше се, че Къркланд се чувства още по-зле. След десет минути с любезното съдействие на румсървиса дойде обилна закуска. Сони не си беше поръчвал храна, но въпреки това я изяде. Напусна хотела след половин час и научи, че сметката му е платена от корпорация „Земно ядро“. На рецепцията бяха оставени ключове от чисто нов кадилак под наем. За колата също бе платено. Заедно с ключовете бе оставен пакет и кратка бележка от Конъл Къркланд: „Размърдай се — трябва да действаме бързо. Ще ти се обадя утре в 6 следобед за първото ти докладване“.
Сони отвори пакета. Мобилен телефон. Прибра го в джоба си и тръгна към кадилака, като си подсвиркваше… и видя един опасен наглед азиатец (не беше сигурен дали е японец, може би беше кореец…), който се бе облегнал на колата. Лъскавата му черна коса падаше точно до усмихнатите му черни очи. Сони веднага забеляза перфектно ушитите му панталони и обувките „Гучи“ — елегантен и скъп вкус.
— Добро утро, господин Макгинес. — Мъжът му отправи ослепителна усмивка, която можеше да очарова и змия. — Казвам се Чо Такачи. Господин Къркланд ме изпраща.
— Кой си ти, шофьорът ли?
— Ако желаете — каза Чо. — Тук съм, за да ви помогна с каквото мога.
— Къркланд е гаден кучи син. Не ми трябва никаква помощ. — Сони заобиколи откъм шофьорското място. Чо си отвори другата врата със собствен ключ.
— Щом не ви трябва помощта ми, значи ще ми плащат да се навъртам около вас и да не правя нищо — каза Чо, доброто му настроение изобщо не бе пострадало. — Лесни пари. Няма проблем от моя страна. Освен това съм тук, за да се уверя, че няма да се отметнете от сделката си със „Земно ядро“.
Сони запали колата. Изобщо не му беше минало през ума, че Конъл може да му наеме бавачка. Въздъхна и се примири. И без това нищо не можеше да направи, а пък като се имаше предвид хромираната дръжка със седефени плочки на 45-калибровия пистолет, която се показваше изпод сакото на Чо, не му и трябваше да усложнява ситуацията.
— Хубаво — каза Сони. — Само едно ще ти кажа. Не ми се пречкай. Нямам доверие на тъпоглави фирмени гангстери като теб.
— Няма проблеми — отвърна Чо с очарователна усмивка. — И аз не вярвам на мръсни сбръчкани пръдливи златотърсачи, така че съм напълно съпричастен с теб.
Сони примигна изненадано, после включи на скорост и също се усмихна.
Този Чо Такачи май му харесваше.
Пътят до Прово мина доста дружелюбно. Сони разбра, че Чо е служил във флота четири години. След като научи някои подробности от службата му в Ирак, Сони реши, че е много по-добре да има Чо за приятел, отколкото за враг.
За да научат нещо повече, отидоха право в библиотеката на университета „Бригам Йънг“. Още от самото начало Чо се прояви като високообразован и ревностен помощник.
Търсенето на информация не бе нещо ново за Сони. Беше проучвал стотици стари мини и изчерпани находища. Струваше си да знаеш кой какво и как е открил, както и колко време е било експлоатирано мястото и какви методи за извличане са били използвани последно. Жила, която е била „изчерпана“ през 1914 г., можеше отново да се експлоатира чрез съвременни технологии като филтриране или открита минна дейност. Можеше да се припечели прилично, от намирането на една такава жила, след като земята се закупеше на нищожна цена и после се препродадеше на минна компания. Сони непрекъснато надхитряше младите златотърсачи. Модерната им екипировка често пренебрегваше очевидното — много по-лесно е да се намери стара мина, отколкото да се открие нова жила.
При проучването на планината той започна с компютърните каталози — всичко, публикувано в книги, вестници и списания. Не намери нищо. Сигурно имаше изписани повече страници за гимнастическите салони, отколкото за целия щат Юта. Сякаш този връх просто не съществуваше за широката публика. Дори нямаше име. Не се посещаваше от туристи. Нямаше вода, нищо освен скали, пясък и страховита местност. Само опитните планинари дръзваха да се качат там.