Уил запъна крака в камъка, който бе отместил с цената на толкова усилия, изви гръбнак и задърпа със сетни сили.
През процепа видя да проблясва нещо сребристо. Падна по задник, когато отсреща изведнъж отпуснаха хватката, сякаш противникът в тази игра на теглене на въже бе изпуснал въжето.
Само че не теглеха въже.
Въпреки натрапчивите мисли да бяга, въпреки опитите си да се изправи Уил погледна надолу. Държеше окървавената ръка на Дъглас, срязана точно над китката. Срезът бе прецизен, сякаш направен с хирургически трион.
На светлината на самотната му лампа — единствената светлина във вечния мрак на пещерата — в прахта затупкаха капки кръв. Бялата кост на ръката проблясваше. Мракът го обгърна като пагубен облак.
Не бе съвсем тъмно обаче.
От процепа заблещукаха цветни светлини, заиграха по назъбените сиви скали и бързо станаха по-ярки — това, което бе отнело живота на Самюъл, напредваше през процепа.
Вече нямаше приятели, които да спасява.
Уил хвърли ръката настрани и скочи. Чу шум от движение, стържене на нещо, което се провираше през тесния процеп. Идваше към него, а странните светлини примигваха зловещо. Тласкан от истински ужас, Уил се хвърли към тесния тунел като животно, бягащо от хищник. Ако можеше да се добере до входа, до лагера, да се махне от тунела, да излезе на слънчева светлина, може би щеше да успее да избяга. Може би това нещо не можеше да излезе от пещерата.
Вкопчи се в тази надежда. Бягаше отчаяно. Дишаше тежко, краката му трепереха от умора. Най-накрая зърна слънчева светлина. Със сетни усилия се измъкна от пещерата на малката поляна.
Но не стигна по-нататък.
Статия в „Новини“,
Университет „Бригам Йънг“, 4 април 1942 г.
Днес полицията обяви за изчезнали трима младежи от университета „Бригам Йънг“. Тримата студенти по геология са събирали материали за научни изследвания в планината Уа-Уа в западната част на щата Юта.
Самюъл Дж. Андерсън, 22-годишен, Дъглас Надя, 21-годишен и Уилфорд Иго-младши, 22-годишен, са правили проучвания в отдалечения район. Властите се заели със случая, след като родителите на Андерсън се обадили в университета, за да кажат, че синът им е трябвало да се прибере у дома на 27 март. Полицията на щата Юта е изследвала мястото, където младежите са видени за последно, на 1000 метра надморска височина.
„Мястото е труднодостъпно — съобщи Хенри Изби от полицейското управление на щата Юта. — Отидохме дотам със самолет, но не открихме нищо. Изследвахме района, но не открихме и следа от тях, дори и лагер“.
Според полицията търсенето може да се окаже трудно заради терена, а освен това студентите са били в планината цял месец без никакъв контакт. Изби добави, че не може да се каже в кой момент са пострадали.
„Доколкото можем да кажем, са изчезнали от две или три седмици“, каза Изби.
Университетската администрация обеща да направи всичко възможно за откриването на студентите.
Първа книга:
Шансът
1.
Сони Макгинес седеше на една маса в ъгъла и се взираше ядосано в дългокосия индианец срещу себе си. Барът бе тъмен — напичащото обедно слънце беше оттатък кепенците. Бяха сами в дъното на бара не защото имаше само десетина посетители, а по-скоро защото и двамата миришеха така, сякаш не са се къпали от седмици. Искрящо бялата невчесана брада на Сони обграждаше намръщеното му набръчкано черно лице. Кожата около очите му бе малко по-светла — шоколадова на цвят — и той изглеждаше така, сякаш е надянал маска. Той допи бирата си до капка, сякаш това щеше да удави внезапното му избухване, после каза:
— Глупости. Не си открил никакъв Силвър Спринг.
— Дръж се възпитано — отвърна индианецът. — Каза, че си златотърсач, така че си помислих, че мога да споделя с теб тази история. Ако щеш вярвай, ако щеш — недей. — Провлачваше думите с гладък мек акцент. Отпи от водката си.
Споменаването на Силвър Спринг бе довело до първата пауза в разговора им от един час насам. Сони влезе в бара, като възнамеряваше да пийне сам, както правеше обикновено, когато забеляза мъж с издайническа дълга права черна коса. Представи му се и се обзаложи с него на една бира, че ще познае от раз от кое племе е. Индианецът се казваше Денис Гмуреца. Обикновено обаче го наричаха просто Денис Глупака. Той прие облога, а Сони каза, че племето е хопи. Наложи се Денис да почерпи — в смисъл първия път.