Културата на Серо Чалтел заемаше уникално място в човешката история. Уникално, докато не откриха ножа в Юта, напомни си тя. Цивилизация, изгубена преди повече от девет хилядолетия. Скрит град, изграден във вътрешността на една планина, град, който по нейните оценки в разцвета си бе побирал десет хиляди жители.
Тя бе открила тази култура, докато изследваше останки от древно селище, чиято история разказваше за брутално клане. Мъже, жени и деца бяха изклани и заровени с повечето си вещи.
Дрехите, инструментите, посудата и дори храната — всичко, което притежаваха, изглеждаше заровено до тях. Сякаш нашествениците презираха и най-малката следа от своите жертви. Точно тази мистерия плени въображението й. Какъв мотив би имал този враг да е толкова брутален, толкова радикален? Най-вероятно религиозен — но тя още не можеше да каже със сигурност.
Гробницата себе съхранила с хилядолетия, докато селцето не се бе открило благодарение на ерозията. Вероника и екипът й направиха разкопки на мястото и постепенно сглобиха уликите от клането преди 7500 години.
Оръдията на унищожението бяха очевидни — платинени ножове с великолепна изработка. Първоначално откриха само две малки краища на остриета, които се бяха счупили в костите на древните жертви. Дори от малките фрагменти Вероника разбра, че ножовете представляват нещо много необичайно. Бяха технологична мистерия, култура, която силно се бе развила в металургията, докато останалите племена в Южна Америка използваха кремък и подострени пръти. От мига, в който видя остриетата, Вероника бе запленена. От такива малки открития се градяха кариери. Легендарни кариери.
Прекара две години в приспособяване към заобикалящата я култура на рядко населения Серо Чалтел: изучаваше планинците и търсеше следи; Постепенно местните хора приеха присъствието й. След две години и един месец получи подарък — нож, който не беше счупен. Точно тогава мистерията стана наистина интересна.
Въглеродният анализ на остатъците от въжето, което бе прикрепено към центъра на ножа, показа, че възрастта му е осем хиляди години. Ножът свидетелстваше за металообработване, което бе нещо нечувано около 6000 пр.н.е. Изработката можеше да съперничи на тази на оръжейните майстори от Европа или феодална Япония. Тези култури обаче бяха разцъфтели хиляди години след клането в селището. Ножовете с форма на полумесец свидетелстваха за хора, които далеч бяха изпреварили времето си.
На километър и половина от мястото на клането, нагоре по склона на Серо Чалтел, познат и под името връх Фитцрой, имаше поредица пещери. Ножовете с форма на полумесеци бяха открити в тях. Местните й казаха, че планината е прокълната и само най-смелите и безразсъдни младежи се катерят по горещите й склонове. Вероника, разбира се, не обръщаше внимание на такива митове, но внимателно ги документираше за бъдещи справки. Изкатери се сама в планината и влезе в пещерите и в историята. На двайсет и пет години бе открила древна загадка, която я изстреля към славата.
Пещерите се оказаха далечни разклонения на масивен подземен комплекс, който се простираше на километри, както нагоре, така и надолу. Комплексът стигаше голяма дълбочина. Толкова голяма, че температурата в долните райони правеше изследването почти невъзможно. Досега тя се бе лекувала два пъти от топлинен удар. По-голямата част от комплекса още не бе изследвана.
Макар тя и екипът й (финансиран със заслужена субсидия) да не откриха човешки останки и да имаше много малко артефакти, изобилстваха следи от организирана култура. В някои характерни пещери в комплекса имаше уникални груби йероглифи и пещерни рисунки, които се бяха запазили напълно през вековете в сухия въздух.
Тя значително бе напреднала в езика на йероглифите. Много от тях можеха да се разпознаят: туземци с копия, множество версии на слънцето, насекоми и различни животни, най-вече прилепи. Повечето от йероглифите обаче казваха нещо, което тя все още не бе разгадала. Знаеше, че рисунките на слънцето, на слънцата в много багри и с шест насочени навън лъча, са най-важната част от древния език и вероятно на цялата култура.
Един уникален фактор разграничаваше езика на Серо Чалтел от всеки друг древен език, който познаваше — използването на цветове. Изглежда, цветовете бяха също толкова значими, колкото самите йероглифи. Всъщност те бяха част от йероглифите. Това не бе просто някакво кафяво или червено, а цяла гама цветове с тънки нюанси и отсенки. Безцветните йероглифи биха приличали на писмен език без пунктуация или интервали между думите. Знаеше, че ще дешифрира езика, но още търсеше своя крайъгълен камък или нещо, което да й даде основа, на която да стъпи, за да научи основните му елементи.