Всички се засмяха и Мак усети как напрежението спада.
Слязоха с асансьора на дъното на шахтата и внимателно се запровираха през нападалите камъни; фенерчетата на каските им хвърляха прашни конусовидни лъчи, петната светлина подскачаха по грапавите стени. След шест метра тунелът изведнъж се разшири и ги изведе в голяма суха пещера. Фенерчетата обходиха грапавите жълто-зеленикави стени и гладкия пясъчников таван и се спряха на потните им усмивки. Всички бяха горди от добре свършената тежка задача.
В дъното на пещерата чернееше тунел, непрогледен и изпълнен с обещание, но Мак не позволи на никого да изследва какво има по-нататък.
Започнаха да трупат изкъртените камъни на товарната платформа, но бързо се умориха. Не можеха да продължат с проучването, докато не намереха начин да се справят с температурата. Най-вероятно Ангъс бе предвидил нещо, но Мак трябваше да види какво е.
Все пак бяха разчистили път към естествените пещери.
Качиха се на платформата и излязоха на повърхността.
Следващата им задача беше да започнат да изследват тунелите.
10:17
— Да, Ахмед — каза Катерина Хейс снизходително. — Виждам, че това е аномален връх, но това не обяснява защо го има, нали?
Ахмед я погледна гневно. Сега, когато Ангъс и Ранди ги нямаше, тя командваше. Не й се искаше да го притиска така, но й трябваха отговори. Едва сега разбираше защо Ангъс винаги ги тормозеше толкова — Конъл Къркланд искаше резултати, а за постигането на тези резултати сега отговаряше тя.
Така както тя бе заела мястото на Ангъс, Ахмед бе поел задълженията на Ранди. Тези задължения включваха откриването на причината за малки, необясними сеизмографски върхове. Катерина ги бе сравнила с данните от взривовете на Мак и бе разбрала, че не се дължат на дейността на „Земно ядро“. Тя се боеше, че става дума за срутвания в естествените тунели — нещо, което щеше да забави проекта и да ядоса Конъл.
— И как да разбера какво е? — раздразнено попита Ахмед. — Аз да не съм рентген? А и проклетият компютър се изключва на всеки шест часа. Как очакваш да постигнем някакъв резултат при такива условия на работа?
— Виж какво, там долу има наши хора! Оправи го тоя компютър и разбери какво става. Никой няма да умира по време на моята смяна, разбра ли? Имам си и други проблеми, за които да мисля.
Ахмед изсумтя и пак се обърна към компютъра, а Катерина се върна на малкото си бюро. Нямаше време да се тревожи за чувствата на Ахмед. Доктор Рийвс бе донесла данни от РПЗ, показващи мистериозна линия, която достигаше голяма дълбочина. Разбира се, Конъл веднага поиска обяснение.
Катерина възложи на всички свободни служители да картографират линията — и резултатите бяха шокиращи. На 6,4 километра надолу и на около 800 метра нагоре от мястото, където доктор Рийвс и доктор Хаак бяха открили феномена, линията се завърташе на деветдесет градуса на юг.
Тези две линии се простираха на юг на 5,3 километра. Точно 5,3 километра. След това и двете завиваха на деветдесет градуса една към друга, като образуваха нова, линия и затваряха правоъгълник с дължина 7,4 километра и ширина 5,3 километра. Минната шахта се падаше почти в центъра. Кой беше направил това? Защо? И как го беше направил?
Катерина не разполагаше с отговори. Побиха я тръпки. На Конъл това нямаше да му хареса. Изобщо нямаше да му хареса.
11:52
Мак и останалите миньори гледаха съсредоточено О’Дойл, който държеше яркожълт работен костюм, явно прилепващ по тялото. Предполагаше се, че той ще им гарантира безопасност при изследването на пещерите.
— Това е кул-стюм — каза О’Дойл с гръмовен глас, сякаш обучаваше новобранци. — Носи името на изобретателя си — Ангъс Кул. Материята е съставена от миниатюрни тръбички, през които циркулира охлаждаща течност. Малкото устройство в раницата регулира циркулацията на течността, така че да поддържа телесната ви температура.
— Кул-стюмите са покрити с арамид, така че би трябвало да ви държат в добра кондиция, докато се намирате в тунелите. Въпреки това трябва да внимавате с опасната среда. Очакваме температурата да надвиши деветдесет и три градуса, което означава, че ако по някакъв начин костюмът ви се скъса, трябва незабавно да го закърпите с парчетата, които се намират в раницата. След това веднага трябва да уведомите началника си и да се върнете на повърхността възможно най-бързо. — О’Дойл ги огледа кръвнишки и продължи: — Ако костюмът ви се повреди, ще се обезводните и ще умрете за броени часове. Дори когато носите костюма, не стойте под земята повече от пет часа. В противен случай лицето ви ще се покрие с пришки, тъй като не е защитено от костюма. Не махайте, повтарям, не махайте ръкавиците. Скалите в тунела са толкова нажежени, че ще изгорят кожата ви при допир. Ако скъсате нещо, това най-вероятно ще са ръкавиците, затова към всеки костюм има резервен чифт, прикрепен към колана. В случай че ръкавиците ви се скъсат, разкопчайте колана, свалете резервните, сложете си ги и задължително закопчайте добре колана.