След половин час Хърбърт Даркър седеше сам в заключения си кабинет. Поразителната гледка на залеза над планината Уосач изпълваше стаята с кехлибарена светлина. Хърбърт говореше по телефона — и още шепнеше, макар Сони да си бе тръгнал преди двайсет минути.
— Казвам ви, господин Къркланд, това е нещо голямо. — Даже бе закрил слушалката с ръка.
— Просто ми кажи категорията на рудата, Хърбърт — каза Конъл.
— Не знам. Той не донесе проба от рудата, само пясъка, който е пресял. За да остане толкова много пясък и за да е толкова чист, трябва да идва от много богат източник. Няма примеси освен около трийсет процента иридий, но той е почти толкова ценен, колкото и платината. Ако трябва да направя предположение, бих казал, че са поне десет унции на тон руда, може би дори повече.
— Глупости, Хърбърт. Няма платинена жила с толкова висока концентрация. — Студеният тон на Конъл винаги изнервяше Хърбърт и затова той мразеше да говори с тоя човек, но пък той винаги плащаше добре.
— Мислите ли, че не знам? — отговори Хърбърт. — Защо според вас ви се обадих толкова бързо? — Тялото му се бе стегнало от напрежение. Слепоочията и вратът му пулсираха. Знаеше си, че не трябваше да се обажда на Конъл, но вече беше късно.
Бе виждал Конъл само веднъж, най-вече защото този човек рядко излизаше от офиса си и управляваше минната индустрия като тъмен магьосник от своята кула. Бе висок като върлина — почти два метра. Движенията му бяха като на хищник. Леко накуцваше, но не правеше излишни движения. Под къдравата му черна коса светеха безмилостни сиви очи.
— Добре — каза Конъл. — Къде я е открил?
— Един господ знае. Той е печен тип.
— Как така да не знаеш, Хърбърт? Трябва да е в района, нали? Та ти си в Солт Лейк Сити и той е дошъл при теб!
Хърбърт пое дъх. Болката в слепоочията му пулсираше с ритъма на сърцето му.
— Той винаги идва при мен. Прави го, за да не може никой да отгатне къде открива нещо.
Преди малко повече от година Сони бе намерил злато в Щата Уайоминг. Бе донесъл пробата чак в Солт Лейк Сити за анализ в лабораторията на Даркър. „Това се нарича доверие — помисли Хърбърт. — Аз съм единственият, на когото има доверие, а сега го предавам“.
Хладният, нетърпящ глупости тон на Конъл го отклони от тази мисъл.
— Трябва да говоря с този човек веднага. Дай ми името и телефона му.
— Не мога! — Хърбърт се усети, че почти хленчи, но не можеше да се овладее. — Ще трябва да почакате. В града е само от няколко дни. Разбра за качеството на платината само преди половин час, за бога. Ще разбере, че аз съм ви казал!
— Ама и ти си един! Нямаш представа къде я е открил, това може да се окаже най-богатото находище на века, а ми казваш, че не трябва да му се обадя?
— Но, господин Къркланд, той ще разбере, че съм ви казал аз! Може да вляза в затвора, ако предяви обвинение.
— О, стига глупости — каза Конъл. — Не може да докаже нищо, а и няма нищо, което да те свързва с нас. Нямам време за тези глупости. Трябва ми телефонът му, веднага. Дали още десет хиляди няма да променят решението ти?
Хърбърт притихна. Все още можеше да се оттегли и да защити откритието на Сони, поне за известно време. Може би да даде време на Сони да продаде правата, както се полага. Конъл бе безскрупулен и щеше да намери начин да стане собственик на мястото за броени дни. Сони като нищо можеше да се окаже с празни ръце.
— Стига си ми се правил на недостъпен, Хърбърт. Куриерът ще ти донесе двайсет и пет хиляди веднага щом си поговоря с човека. Няма да повтарям предложението. Решавай веднага.
Главата на Хърбърт запулсира. Толкова много пари наведнъж — но само ако поднесеше Сони на тепсия. Конъл не отправяше празни заплахи беше сега или никога.
— Е, благодаря, че ми изгуби времето — каза Конъл. — Ще получа информацията от друго място.
— Почакайте! — извика Хърбърт и усети колко високо прозвуча гласът му в смълчания офис. — Ще ви го дам. — И даде номера на Конъл. Знаеше, че не е редно, но пък и Конъл просто щеше да намери друг начин да получи информацията. Редно или нередно, вече бе предал Сони Макгинес. Щеше да е просто лош бизнес, ако не извлечеше нищо от тази грешка.
— Ти си умен човек, Хърбърт — каза Конъл. — Много умен човек. Освен това ми е нужна всякаква информация, която можеш да ми дадеш за самия Сони. Какви други открития е направил и с кои компании работи обикновено?