— Все пак аз ще напиша статията.
— На това разчитам. А какво аз лично печеля от това, няма да ти кажа! Откровен съм, нали?
Старият банкер отиде към желязната каса в ъгъла и я отвори. Оттам извади една кожена папка. После заключи касата и прибра ключа в джоба си.
— Това е проектодоговорът. Той ще бъде приет с малки изменения. Естествено е, че не можеш да го изнесеш навън. Затова остани в кабинета. Ние вече приключихме. Туше Динев ще ти донесе кафе.
— Нямам нужда.
— Тогава лека нощ!
Динев сгъна картата от писалището на банкера и двамата излязоха. Борис не седна на бюрото, а в кожения фотьойл. Зачете се. Един по един изваждаше листовете и после обратно ги поставяше в папката.
Сутринта, когато Никола влезе в кабинета, той го завари заспал във фотьойла. По-късно, на масата в трапезарията, баща и син закусваха сами. Старият банкер мълчаливо пиеше кафето си.
— Мога ли да попитам нещо?
Банкерът кимна с глава.
— Заемът е 145 милиона. Официално е обявен като заем за железопътно строителство. Доколкото знам, фирмата Шнайдер е преди всичко военна. А в договора има клауза да се изплатят в деня на подписването му два милиона франка на фирмата и в близките месеци още 23 милиона. По конверсията на старите заеми от 1888 и 1889 година Банк дьо Пари и де Пей Ба задържа 52500000. Какво остава за железопътното строителство? Едва половината от заема!
— Ако беше половината, щеше да е добре!… Според мене няма да остане нищо.
— Но как?!
— Смятах, че си разбрал. Нали дисертацията ти е върху банковия капитал на двете най-мощни европейски държави?
— Какво бъркаш дисертацията!
— Накратко, заемът е военен. За закупка на оръжие и боеприпаси. Но трябва някак да мине в Парламента. Да измамят всички. Да се радват хората, че България ще бъде по железопътна мрежа втора след Белгия. Но вместо това, ще й сервират война. Ето това е истината!
— В договора няма военни клаузи.
— Всеки договор има две страни — официална и неофициална…
— А тоя, тайния договор, можеш ли да ми дадеш?
— Не мога, понеже го нямам.
— Как тогава знаеш?
— От опит, чрез разсъждения и най-вече чрез събраните сведения. Тайните клаузи на договорите често не се дори и пишат. Те минават като сделки между държавата и оръжейните фирми.
— Но ако това се каже в Парламента?
— Парламентът никога нищо не е решавал! Той само е одобрявал това, което се върши на четири очи от силните на тоя свят. Помисли малко! Тези дни пристигат в София представители на Парѝ Ба начело с директора Тюретини и представители на Дойче Банк, които са в синдикат с Парѝ Ба. Тук има една интересна подробност. Ще наблюдаваме сеир как двете групировки — френската и немската — ще си слагат динена кора. Ще бъдат представители на Шнайдер, на Круп и всички военни фирми, свързани с тях. Чак когато тези сили се споразумеят, тогава ще подпишат договора. А Парламентът… това стадо от овце, с чието мнение никой не се е съобразявал никога, ще поблее, може и да полаят, и накрая ще го одобрят.
— А къде е твоята печалба?
— Моята печалба идва от техническото изпълнение на заема. И този процент е доста голям. Именно тия пари, в зависимост от участието и значението на банката, ще си разпределим, и в това няма нищо незаконно.
— Ами ако всичко това стане достояние на народа?
— Как?
— Чрез вестниците, да речем…
— Имаш ли понятие от българската преса? Твоята статия ще излезе в едно вестниче, което четат хиляда души. Ако направи впечатление и се възбуди общественото мнение, тогава управляващата партия ще задейства своята мощна преса с хиляди читатели. Но не се ласкай от мисълта, че ще ти отговорят по същество. Напротив! Ще те изкарат картоиграч, пройдоха, развратник, конекрадец, кръвосмесител, отцеубиец, въобще човек, достоен за въжето.
— Но това няма да бъде истина.
— Няма да бъде, но за читателя ще бъде интересно как покриват с храчки някой. Винаги в миналото край ешафодите се е трупала огромна тълпа. Сега ешафодът — това е пресата.
— Аз ще напиша статията си каквото и да стане!
— Казах ти, че нямам нищо против и даже ти помогнах, доколкото можах.
— Според мене истината винаги ще има своето значение.
— Дай, Боже! И един последен съвет. Тези дни ще подпишат договора. Всичко ще мине тихомълком. Няма да се даде гласност на нищо. Преди това не излизай със статията си, за да бъде като хвърлена бомба. Последното действие на пиесата с участие на всички герои е започнало. Искаш ли да видиш актьорите?