— Не разбирам…
— Това зависи изключително от мене! Тъй като няма да има официален прием, нито княжески, нито правителствен, натовариха ме като частно лице да дам аз приема. Той ще бъде тук, в моя дом. Ще ти изпратя официална покана.
Младият Скарлатов се замисли.
— Едва ли ще дойда… — каза той.
Когато излезе навън, усети един от тия студени, мъгливи февруарски дни, така характерни за София. Всичко наоколо изглеждаше посърнало, повяхнало и унило. Борис бе смутен и объркан. Трябва първо да поспя, си каза той. Сега всичко ми изглежда не така, както трябва да бъде…
А старият банкер гледаше сина си от прозореца в столовата долу към улицата, докато се скри в мъглата. Стана му жал за него. От конфликта помежду им си бе създал представата, че е по-суров и не толкова наивен. Какво ли щеше да направи с него мелницата на живота? И все пак нямаше да е толкова лошо, ако и синът му получеше своя дял удари. Беше излишно да го предпази. Младият Скарлатов бе от тия хора, които се учат само на собствен гръб. Но и аз бях такъв на младини, помисли банкерът. Може би малко по-предпазлив и по-скептичен… Но в края на краищата му оставям след себе си пари. Има ли на този свят по-ефикасно средство срещу житейските несгоди от парите?… Наистина можеше да му даде документи по всички тайни клаузи в договора, да му разкаже за сложните задкулисни интриги и игри между правителствата и банките, за низостта на отделните участници и тяхната умопомрачителна страст към парите, която не спираше пред нищо на тоя свят. Той знаеше колко подкупи са взели и ще вземат и Князът, и министрите и цялата тая компания. Можеше да му разкаже колко и той самият щеше да заграби от плячката — във всеки случай не малко, защото бе по-умен от останалите играчи, а и нямаше да пропилее напразно взетото. Но не разказа всичко това, тъй като печалбата бе отправната точка в неговата дейност, на която подчиняваше всички останали дейности, включително и своя личен живот. Достатъчно бе да му даде факсимилетата от аферата с генералите. Вярно, че преди известно време той лично бе открехнал съвсем малко вратичката на тая помийна яма, толкова малко, че да не засегне Княза, а само песовете генерали, и самият той да не излезе наяве. Така падна министър-председателят генерал Рачо Петров, за да дойде на негово място Димитър Петков.
Да, старият банкер знаеше много тайни, защото ги търсеше, влагаше средства, даваше пари да ги научи. Бе от малцината хора, които разбираха, че всяка тайна, колкото и дребна да е тя, независимо дали е лична, или обществена, има своята цена. А финансовите тайни бяха златна мина, стига да умееш да ги продадеш тогава, когато ще имаш най-голямата полза от тях. Но пазарът на тайните имаше своите закони. Те имаха стойност и можеш да вземеш печалбата само в точно определен момент, нито минута по-рано или по-късно! И в определянето на мига за продажбата той нямаше равен на себе си!
Старият банкер се отдръпна от прозореца. Време бе да слезе в кабинета си.
Глава трета
Борис започна работата си върху статията много отдалеч. Събра сведения по всички досега стари външни заеми на България и как са били използвани. Картината се очертаваше апокалиптична. Много неща разбра, но и много останаха затулени. Изпитваше нужда да поговори с баща си. Особено искаше да го разпита за огромния заем от 1904 година, който въобще не беше използван за стопанското развитие на България. Но нещо го спираше. Стана му ясно само едно — че със заема от 1904 година България е превъоръжила с най-съвременно оръжие цялата си армия и за момента представляваше най-голямата и модерна военна сила на Балканите. Заедно със заемите растяха и дълговете. Лихвите бяха фантастични и лежаха на държавния бюджет. Парѝ Ба добре си бе свършила работата. Гаранциите по заемите бяха толкова унизителни и така стриктно се изпълняваха, че той с право се питаше как тая страна съществува?! И все пак къде бяха отишли останалите пари?… Една огромна част извън тая за въоръжението бе отклонена. Поговори с Брезов.
— В джобовете на Княза, генералитета и класата! — отвърна той.
— Но за да се напише това, трябват факти!
— Всички го знаят. Няма нужда да се ровиш!
Борис не бе съгласен с Брезов. Истината трябваше да се докаже. Това бе неговото академично правило. Хиляди са знаели, че буржоазията ограбва работника, но само един човек научно и безусловно го доказа — Маркс! Важно е фактите да се анализират, и то добросъвестно!