— О, Борисе, ти си тук? — каза Радков.
Той свойски си сложи ръката върху рамото на Скарлатов. И странно, в Женева не можеше да го понася, а тук му се зарадва.
— Господин министър-председателю, представям Ви моя син… — каза старият банкер.
Димитър Петков млъкна, стана от фотьойла и го прегърна.
— Най-сетне се завърна!… Хем хубав, хем млад, хем доктор!… И още един арслан в Народнолибералната партия!… С такива млади хора тук… — той погледна и към Радков, но не се доизказа.
Така очертано, бъдещето се стори смешно на Борис. Когато не беше доволен от себе си, той разговаряше с другия, втория Борис. И сега той му каза: Ако беше Брезов на твое място, би плюл на тая паплач и би направил невероятна бъркотия с поведението си. Но… — възрази възмутен първият — възпитанието ми не позволява, а освен това можеш да презираш и с мълчание…
Когато се отдалечиха, Борис попита баща си:
— Познаваш ли Радков?
— Този младия ли, красив като черкезка?… Нямам нужда да го познавам. Те са всички еднакви!… Около всеки министър-председател, особено ако е тщеславен, се трупат такива сойтарии, както някога ибрикчиите около пашата. Ласкаят, говорят любезности, превъзнасят го до небето, докато сиромахът помисли, че е гений. Оттам нататък е свършено с него!…
Най-малко се застояха при групата на военните начело с министъра на войната генерал Михаил Савов. Те юнашки пиеха коняк преди вечерята около една малка кръгла маса. Имаше още един полковник и един капитан. Всички се сториха еднакви на младия Борис. Набити, яки, със зачервени лица, с малки брадички и големи мустаци, с коси пригладени и сресани на път. Те бяха копие на своя владетел и му подражаваха във всичко — както във външния му облик, така и в арогантността.
Когато старият банкер съобщи, че това е синът му, доктор от Женевския университет, генерал Савов едва му кимна с глава — още един от тия хилави доктори, учили на Запад, а не весел здравеняк и преди всичко послушен, та да стане офицер, за да има Отечеството полза!…
При офицерите седеше военният аташе на Франция Франсоа Адалберт. С него младият Борис размени няколко думи на френски. Имаше още един мълчалив възрастен полковник, французин — представител на Шнайдер. Старият банкер се върна при Тюретини, а Борис остана по-дълго при групата на финансистите начело с министъра на финансите Лазар Паяков — жив, умен и весел мъж. При тях бе вторият делегат — специалният пратеник на Банк дьо Пари и де Пей Ба — Анри Шавѐр, изпратен в помощ на Тюретини. Говореха френски. Министърът разпита Борис за следването му. Когато чу темата на дисертацията, за момент се замисли и някаква сянка мина по лицето му.
— Борбата се пренесе и тук между Генералната банка с френски капитал и Кредитната с немски… — каза министърът.
— Напразно отдавате значение на немците! — възрази Анри Шавер.
— Дано да е така!… Но аз знам, че ще имам големи усложнения. Не можете ли да се разберете помежду си?
— Конфликтът тепърва ще се изостря…
— А ние сме на топа на устата…
Паяков се обърна отново към Борис.
— Господин Скарлатов, имаме огромна нужда от подготвени финансисти като Вас. Баща Ви е все още много бодър за годините си и може да си води работите сам. Елате при нас да ни помогнете…
— Засега не съм решил нищо.
— Имайте предвид това, което Ви казах.
Туше Динев, облечен изискано, влезе в салона. Отиде при стария банкер, каза му нещо и веднага напусна.
Сервираха келнери от Юнион-клуб, наети от банкера за вечерята. Всичко се извършваше мълчаливо, така че гостите да не чувстват никакво притеснение и липса на каквото и да било. Борис отиде до огромната като стая тоалетна. Когато излезе в коридора, се сблъска с Туше Динев.
— Извинете, господин Скарлатов, тази вечер сме претрупани от работа.
— Господин Динев, бихте ли ме ориентирали в обстановката?
— С удоволствие…
Те влязоха в една малка стаичка до спалнята на баща му.
— Обяснете ми, господин Динев, защо вечерята не е официална?
— За да не дразнят немците. Те изпратиха своите делегати, но не бяха поканени при подписването на договора, нито пък участваха в сделките с военните фирми.
— Но нали имат споразумение с френската финансова група и ще научат за този прием?!