— Аз не се оплаквам от истината, а от начина, по който тя бе поднесена.
— Мили Борисе…
— Не ме наричай мили!
— Добре, Скарлатов! Ти ми каза, че мога да преработя статията според нуждите на вестника. Печатарите тук са свидетели.
— И си доволен от това, което направи?
— Да, напълно. Статията надмина очакванията ми. Върху нея работиха и други хора. Ти трябва да се гордееш с нея, а хленчиш! Не можеш да газиш в мочурище и да не се окаляш! Анонимни писма, заплахи?… А тук, в редакцията, се получават възторжени отзиви от хора, които са достойни за уважение, а не като тия пропаднали бандити, които те ругаят! Искаш ли да ги прочетеш? Ние ще пуснем във вестника и отзивите, и писмата, и поредица от статии в твоя защита.
Брезов му подаде голяма папка.
— Прочети ги, има изрезки и от някои вестници. Това ще ти даде сили за нова борба!
Раздели се студено с Брезов, но взе папката и си отиде вкъщи. Прочете всичко. Бяха честно написани — някои възторжени, но понеже похвалите към него бяха изобилни, той ги прие като прекалени. Може би Марат Брезов имаше право?… Все пак остана едно огорчение към приятеля му, което той в себе си не можеше още да преодолее.
През тоя объркан период посещението на двама души му достави известна радост. Полковник Стоев почти всеки ден се отбиваше при него. Изказа му своя възторг от статията.
— Господин Скарлатов, бяхте така добър да ми дадете за сведение анонимните писма и заплахи, интересува ли Ви мнението ми?
Борис кимна с глава.
— Вие нямате понятие от механизма, по който в тая страна се изхвърлят хората от релсите. А догаждате ли се кой стои в центъра на всичко?
— Не.
— Ще Ви кажа под секрет. В центъра е княз Фердинанд.
— Това е невероятно!
— Ще Ви обясня, господин Скарлатов. Той има манталитета на клюкарка. Средствата са му по женски дребнави, но доста ефикасни. Никога не напада направо. Напротив, мога да Ви уверя, че поне 90 на сто от писмата са написани или под негова диктовка, или по негово внушение. Той има цял щаб от такива анонимни писачи. Те заплашват със съд, с дуел, с убийство от засада. Ровят се в личния Ви живот и изкарват наяве фактите така, че от Вас да не остане нищо.
— Как ще го докажете?
— Нямам нужда от доказателства — аз знам! Аз имам също такъв сборник от негови анонимни произведения. Ако ги прочетете, ще разберете, че стилът, ръката, общата насока е на един и същи човек. Защото господин Скарлатов, Вие засегнахте гечинмека14 му, ползата му, парите, които тоя мръсник смята, че е спечелил честно. Вие се опитвате да поставите на обществено обсъждане милионите му. Той се страхува, че знаете повече. Помислете, господин Скарлатов! Жалко, че не ми вярвате…
Този разговор съвсем обърка Борис. Когато Стоев тръгна, на вратата му каза:
— Пазете се, господин Скарлатов, много се пазете. Идете при баща си. Той може би ще Ви запази или, още по-добре, напуснете България!… Казвам Ви го от личен опит…
— Но какво ми говорите?!
— Говоря го в буквалния смисъл на думата. Пазете живота си!
Вторият човек, който го посети в тоя мъчителен за него период, бе Туше Динев. Попита го:
— Баща ми знае ли, че сте при мен?
— Не, господин Скарлатов. Идвам сам, по мое желание.
— Да ми изкажете съболезнованията си?
— Да Ви изкажа възхищението и гордостта си, че Ви познавам.
— Само това ли?
— Загрижен съм, господин Скарлатов, за Вас. Вие поведохте битка със зверовете.
— Идвате да ме плашите?
— Напротив, господин Скарлатов, идвам да Ви успокоя. Запомнете, че никой с пръст не може да Ви докосне.
— Това не ме интересува!
— Възхищавам се на храбростта Ви. И все пак, ако не носехте името Скарлатов, бих Ви казал, че опасността е голяма. В тая страна любимото средство за борба с един противник е да го накарат да млъкне завинаги!
— Смятате, че името на баща ми ме пази?
— Не, господин Скарлатов. Не името, а личността на Негово превъзходителство. Защото баща Ви е мощен борец, който отдавна се е окопал отлично, и противниците му знаят това. Той с един замах може да ги унищожи!
— А защо не го прави?
— По няколко причини. Първата е, че на тяхно място ще дойдат други, още по-страшни, тъй като не са се ояли. И с други думи, ще бъде същото. Второ, защото разправията ще му попречи да измъкне своя дял от печалбата, а това е най-големият удар за тях. Запомнете, господин Скарлатов! Те не се срамуват нито от своята непочтеност, нито от изобличението. Те се страхуват само от едно, ако някой им измъкне кокала от устата. И тогава чак те усещат удара, но са безсилни, както чакалите, когато лъвът ги прогонва от плячката. А баща Ви е лъв, те го уважават и се боят от него. Именно затова няма да посегнат на Вас…