И така, младият Скарлатов бе изоставен от всички. Почувства се съвсем сам. Беше отвратен от себе си. Припомни си думите на баща си какво значи да бъдеш манипулирана личност, да застанеш на водораздела между две стихии. Истината ли?… Та кой се нуждае от нея? — запита се Борис. И все повече назряваше мисълта у него да се махне от България час по-скоро. Чувстваше, че ако остане още малко, вече никога не ще може да се измъкне. За нещастие, липсваха му и пари и нямаше откъде да намери. Нямаше нищо ценно, което да продаде. Да, той бе попаднал в клопка и сега трябваше да мълчи и дебне момента, когато ще се измъкне от ямата. Опита се да се занимава с научна работа. Но мисълта му бе заета с българското всекидневие. Не издържа и една вечер отиде при баща си. Завари го отново в кабинета, наведен над същата карта-план. Стори му се подмладен, много любезен и доволен от себе си.
— Седни! Добре си дошъл!…
— Изглежда работите ти вървят отлично…
— Даже прекалено добре. Вчера приеха новия план на София и ето, виждаш ли тая карта? Това са парцели, места, пари. В шахмата особено е радостно, когато в началото на играта направиш ход, който само ти знаеш, че ще доведе до спечелване на партията. И когато твоят замисъл се оправдае и си вече победител, не може да не се радваш. Мисля, че дългите години на очакваната печалба дадоха своя плод. Този ход направих преди много, много време… На нашия жаргон това се казва „да направиш удар“!
Но Борис съвсем не се интересуваше от печалбата на баща си и от спекулациите със земи и парцели. Той бе дошъл за друго. Затова го прекъсна и попита:
— По-интересно е да ми разкажеш за печалбите от заема…
Старият банкер остави Туше Динев да събере книжата и картата. После двамата се изкачиха на горния етаж и влязоха в библиотеката.
— Интересува те печалбата ми? Ако искаш, ще помоля Динев да ми донесе калкулацията.
— Питам изобщо.
— Печалбата е добра, и то в девизи15! Впрочем твоята статия много ми помогна.
— Не разбрах как.
— Много просто. Тя стресна шайката на грабителите, които бяха почнали директно да извършват некадърни сделки с военните фирми. Уплаши ги. А това означаваше, че ще прибегнат до посредници, тоест до нас — банкерите. Статията ти разкри също, че немската финансова група е останала на сухо. Германците енергично протестираха и французите се принудиха да им подхвърлят… е-е-е, не, разбира се, цялата сума по споразумението, но една част. Посредник с немската група ще бъда аз, респективно моята банка. Това значи процент от поръчките за Фридрих Круп в Есен и останалите фирми в Кьолн, в Берлин, а също и австрийските. Общо около пет милиона франка поръчки!… Така ще си оправя и отношенията с немската група, които напоследък не бяха блестящи. Е, кажи, това малко ли е?
— Да, сега разбирам защо си толкова доволен от себе си!…
Старият банкер се загледа в лицето на сина си.
— Не мога да кажа същото за теб. Софийският въздух не ти понася…
— Не ми говори като на болен! Здрав съм и с ума си!
— Синко, мислих много тия дни за теб… Отказа при първия ни разговор сумата, която бях отделил за тебе. Но аз я пратих в Швейцария. Замини! Можеш да употребиш по свое усмотрение всички пари. Махни се оттук, защото ако още малко останеш, вече никога няма да можеш да избягаш. Тук е почти Ориента… Въздухът му действа като опиум. Той е отровен.
— Не те разбирам. Винаги си искал да остана в България и да поема Банката.
— Сега вече не знам… Може би на младини и аз трябваше да предприема крачката за пълното скъсване с Банката и изживея живота си като обикновен човек в някоя мирна, цивилизована страна на Запада…
— Съжаляваш ли?
— Не. Животът ми бе интересен и тук и научих толкова много за човешката природа, която винаги ме е интересувала…
Борис се замисли.
— Ще се махна — каза той, — но не сега. Ако сега се махна, значи съм страхливец. Аз няма да свия знамената, поне още няколко месеца, до есента. После ще си отида!
Старият банкер запали пура, стана от фотьойла и почна да се разхожда.
— Не, синко. Ако сега не се махнеш, ти никога вече няма да направиш тая стъпка. Не знам дали ще съм доволен от това. Би трябвало да се радвам, а не се радвам…