— А можеш ли да помогнеш на бившия полковник Стоев? В края на краищата той бе твой човек.
Въпросът бе внезапен и старият банкер се намръщи.
— Този хитрец е успял да се добере до теб?
— Защо не, мисля, че има право. Уволнен е от военната клика, понеже им е пречил.
— Пречил не е точната дума. Беше станал толкова неудържим за плячка, че се принудиха да го отстранят.
— А какво го очаква нататък?
— Пази се, синко, от такива хора!… Той с радост би продал всичко на тоя свят за злато! Не бъди откровен! Утре ще го направят генерал и веднага ще захвърли ореола си на мъченик.
— Все пак?
— Кажи му да чака! Сега не е подходящ моментът. Такива типове винаги са били нужни, и той добре знае това.
— Ще му предам думите ти. А скоро ли ще бъде?
— Вероятно. България е страна на великите изненади.
На 6 март Народното събрание одобри заема. Но трудностите в Парламента тепърва предстояха, защото след заема трябваше да се сключи секретен договор за огромни доставки от френската тежка военна индустрия, респективно Шнайдер. Този договор не можеше да се обсъжда в Парламента, затова внесоха предложение за извънреден кредит от трийсет и два милиона лева за Военното министерство.
На 11 март 1907 година по булевард „Цар Освободител“, откъм Орлов мост, вървяха бавно и разговаряха министър-председателят Димитър Петков, министърът на правосъдието доктор Никола Генадиев, министърът на финансите Лазар Паяков и министърът на войната генерал Михаил Савов. Разходката предприеха след поредното трудно заседание на Парламента, свързано с извънредния бюджет за Военното министерство. Минувачите бяха малко. Един млад мъж вървеше право срещу тях. Когато ги стигна, свали учтиво шапка за поздрав. Никой от разговарящите не му обърна внимание. Младият мъж ги отмина, после спря, върна се назад и стреля с револвер в министър-председателя, докато изпразни барабана. Димитър Петков рухна на земята. Другарите му министри побягнаха кой накъдето види. Убиецът също.
Димитър Петков бе вторият по ред убит министър-председател на страната. За шейсет и шест годишната буржоазна история на България броят им ще стане шест. Най-големият процент в Европа за такъв кратък период, за такава малка страна и такъв малоброен народ…
Глава пета
Убийството посред бял ден в центъра на София на министър-председателя потресе цялата страна. Отвратени и уплашени, хората почнаха да се питат в каква държава живеят!… Щом с такава лекота премахват ръководителите на Правителството, то какво остава за обикновения гражданин?! Димитър Петков бе противоречива личност, каквото бе и самото Княжество. Сега, след неговата смърт, си спомниха заслугите му към Отечеството: че това бе герой от славната Шипка, че бе тежко пострадал. В печата излезе прочутата снимка след сражението, решило изхода от Освободителната война — там на поляната, сред санитарите, лежеше той, опълченецът, а откъснатата му ръка бе поставена до него. Патриотичната слава на този човек порасна и в съединисткото движение от 1884–1885 година, довело до преврата на 6 септември, когато най-сетне се съединиха Южна и Северна България — една от най-светлите дати в историята на страната. Припомниха си периода, когато със своя вестник водеше борба срещу неправдата и корупцията с език, който не жалеше нищо и никого. Изтъкнаха организаторските му дарби като кмет на София. И само най-върлите му противници — журналисти в опозиционния печат, извадиха наяве и сенчестата страна на личния му живот — финансовите спекулации, жаждата му за власт, прекаленото послушание към Княза в последните месеци на трагичното му управление. Но когато чертата бе теглена, равносметката се оказа на негова страна. За добро и за зло, той бе един от строителите на тая най-млада европейска държава!…
Общественото мнение, пресата, народната мълва бяха напълно погълнати от събитието, така че ръцете на политиците, спекулантите и играчите бяха развързани. След убийството му за една седмица се наложиха две кабинетни промени. И почти незабелязано тайният договор за военни доставки между заводите Шнайдер — Крьозо и българското правителство бе подписан. Наистина Димитър Петков бе свършил добра работа за монарха и военната му клика. Ето защо неминуемо щеше да слезе от политическата сцена, ако не бе убит. Така постъпваше Князът с всички, които му помагаха. Силните на деня бяха доволни от развръзката. Финансистите и военните индустриалци на Запада — също. България бе снабдена с най-модерното оръжие по това време. Тя трябваше да играе ролята на полигон, където това оръжие щеше да се изпита в действие.