— Какво става тук?
— Сус бе, керата̀! В тая България човек не може да си направи кефа без пристави и джандари!…
По-късно в спокойна обстановка Скарлатов и Байрактаря се уговориха статията да излезе под друго име. Разделиха се приятелски — и двамата доволни един от друг.
Глава шеста
На другия ден Борис стана късно с натежала глава. Когато отиде в канцеларията, колегите му вече четяха и коментираха статията. Той остави връхната дреха на окачалката. Тримата млъкнаха и го разглеждаха, като че ли го виждаха за пръв път. После Иванов каза:
— А бе тоя Женевски университет големи псувачи вади. Ашколсун!… Да се не надяваш на нашия доктор!…
— Личи си домашното възпитание! — обади се „лорд“ Сакарев. — На такъв цветист език всеки цариградски хамалин би завидял.
— Вярно е — потвърди Терзиев. — Това не е статия, а енциклопедия, по която бъдещите поколения ще изучават ругатните не само на българския, но и на турския език!…
Борис се усмихна. Сред тях се чувстваше като в студентските години с неповторимата им веселост и закачливост.
— Ако аз бях написал тази якобинска18 статия, бих черпил… — каза Иванов. — Бих дал прием, бих дал гуляй с шампанско, стриди, черен хайвер и циганки да ми играят кючек!…
— И много, много десерти — добави Терзиев.
— И английски тютюн за лула… — заключи Сакарев.
Това беше явен намек и Борис пребърка джобовете си. Извади няколко дребни монети. Подаде ги на дебелия Терзиев. Всички почнаха да пресмятат какво може да се купи с парите.
— Хляб, два самуна, сирене, една ока кафе… — изреждаше Терзиев.
— Захар, рязан тютюн за лула… — продължи Сакарев.
Терзиев си наметна палтото.
— И гледай да изплюскаш всичко по пътя!… — предупреди го Иванов.
На вратата се почука. Всички обърнаха поглед.
— Влез! — извика Иванов.
Показа се едно младо конте.
— Добър ден — каза то на френски.
Иванов прошепна на Скарлатов.
— Секретарят на Бускѐ.
Младият мъж кимна учтиво на четиримата, а после се обърна към Иванов:
— Господин Бускѐ ми поръча да Ви съобщя, че той е разочарован от Вас и Вашата служба, господин доктор Иванов.
Изражението на Иванов стана напрегнато.
— Ние също!
— Господин Иванов, всички сме финансисти, трябва ли да даваме гласност на нашите малки противоречия?
— Не са малки. Господин Бускѐ всеки месец ни поставя на ешафода.
— Господин Иванов, Вие добре знаете, че всеки петнадесет дена Вашето правителство трябва да внася не само лихвите, но и съответната част от анюитета по заемите, за да получите бандерол. Е, правите ли това?
— Ние не сме правителство, а още по-малко аз — министър-председател. Нашата служба не се интересува от вноските. Ние сме платили предварително бандерола за шест месеца. И парите в злато са на разположение на господин Бускѐ. Тогава, питам, как той се осмелява да не дава това, което ни се полага, и да спира производството на цигари?!
— Вие забравяте гаранциите. А това са постъпленията от митата, бандеролите, данъците. Финансите, господин Иванов, както знаете, са преплетени като звездите във Вселената. Всичко е зависимо едно от друго.
— Ние не сме Вселена, а само една скромна служба по заемите!
— Е добре, от приятелски чувства към България и лично към Вашата служба господин Бускѐ отпуска този път бандерол за два месеца! Е, господа, доволни ли сте?
— Задължавате ли ни да бъдем доволни?
— На Ваше място бих благодарил. Постъпката на господин Бускѐ е благородна. Той поема лична отговорност, като Ви отпуска бандерола.
Тук Скарлатов не издържа.
— Господин Бускѐ постъпва не като благородник, а като файтонджия!
— Кой е този господин, не съм го виждал тук?
— Това е господин Скарлатов, който пряко се занимава с бандерола.
— Не Ви съветвам, господин Иванов, да изостряте отношенията си с делегата по титрите. Досега двете служби работихме добре. Мислите ли, че новият Ви сътрудник помага на този наш алианс?
18
якобинци, якобинска (фр.) — революционери-демократи, членове на парижкия политически клуб по време на буржоазната френска революция, получил името си от помещението, което заели за клуба в парижкия манастир „Свети Яков“. Якобинците имат славата на най-смелите, безкомпромисни борци срещу монархията и феодалите. Начело на тяхната партия са Робеспиер, Марат, Дантон, Сен Жюст и др. На 2 юни 1793 г. установяват диктатура. Но не винаги са изразявали интересите на широките народни маси. Забраняват работническите съюзи и стачки, не позволяват да искат повишение на надниците си. На 9 термидор (27 юни) 1794 год. Якобинската диктатура е съборена от контрареволюцията на едрата буржоазия.