— За сътрудниците си отговарям аз лично! И ако господин Бускѐ Ви е пратил, за да ми внушите кой от тях е лош и кой добър, кажете му, че тая постъпка ме кара да поставя под въпрос неговата почтеност.
— Господин Иванов, не драматизирайте нещата. В края на краищата дойдох да Ви съобщя една добра новина. А в знак на голямото си благоразположение към Вас господин Бускѐ… моля…
Мъжът отиде и широко отвори вратата. Влезе един прислужник с две кошници, покрити със салфетки. Вероятно бе стоял вън пред вратата, докато секретарят на Бускѐ разговаряше. Терзиев помогна на слугата да постави кошниците върху една от масите, която предварително разчисти. Беше усмихнат и доволен. Даже повдигна края на едната салфетка, за да види съдържанието. Изглежда, че това, което видя, надмина очакванията му. Той два пъти преглътна.
— Не пипай! — изсъска Иванов.
Терзиев се отдръпна от масата. Скарлатов забеляза, че и тримата му колеги са доволни и някак възбудени.
— Е, господа — каза секретарят, — оставям ви с най-добри пожелания!…
Той и прислужникът излязоха. Терзиев вече не се съобразяваше с нищо и започна да изважда съдържанието на кошниците. Всички гледаха като опиянени.
— Две бутилки шампанско, бутилка коняк, колбаси, четири вида френски сиренета, кафе, гъши пастет… — изброяваше Терзиев.
— Този египетски тютюн за лула е мой! — каза Сакарев.
Борис особено се обиди, когато Терзиев му върна дребните монети.
— Дръж! Сега тия грошове не ни трябват.
С изкуството на оберкелнер от голям ресторант той занарежда масата. Всички бяха радостни и весели. Скарлатов стана от масата и удари юмрук по нея. Тримата млъкнаха и го погледнаха учудено.
— На тоя какво му става? — каза Терзиев.
— Моля за внимание, мили мои предатели! А после ще ви оставя да плюскате! Аз съм началник на тютюневия бандерол, както благоволихте да ми пробутате този поетичен сектор, нали? Ние ще получим бандерола днес, но след два месеца ще се разиграе същата унизителна сцена. Един път завинаги трябва да се уточнят взаимоотношенията между делегата Бускѐ и нашата служба, а това никога няма да стане, докато той успява да ви укроти с две кошници…
— … но какви! — вметна Терзиев.
— … с две баки помия за прасета! Доколкото разбрах, той не ви забравя нито за Нова година, нито за Коледа, нито на Великден, нито за нашите и френски национални празници. И с тези дребни подаяния той постига цели за милиони! А сега ви пожелавам приятен гуляй!
Иванов го хвана за ръката.
— Почакай, Скарлатов! Ти обиди всички нас и си длъжен да ни изслушаш! Нашата бедност е нашият отговор! Не мисли, че не се е опитвал да бъде много по-щедър към нас и повярвай, че само такива глупаци, подложени на мъките на свети Антоний, са могли да се откажат от предлаганите блага!
— Подкупи! — уточни Скарлатов.
— Е добре, и така да е! Цяла чиновническа България живее от подкупи, и то нищожни подкупи за грошове! Докато на нас ни се предлагат пари, богатства, с които бихме оправили веднага положението си, но не го правим, нали? И повярвай ми, че тези кошници ни озлобяват далеч повече от тебе! Освен това сме гладни, а тия деликатеси е просто грехота да се хвърлят! Сега можеш да излезеш! Все пак не ти се сърдим…
Борис излезе, като затръшна силно вратата. Постоя малко в коридора. Чу веселите гласове на колегите си. Те просто бяха забравили за него. Стана му тежко и обидно.
Той продължи да се муси и мълча цяла седмица. Останалите с нищо не даваха да се разбере, че са обидени или че му се сърдят. После лека-полека отношенията помежду им се оправиха. Той разбра, че тези трима млади образовани хора, може би най-образованите финансисти в страната, са дълбоко почтени; че те мразят Бускѐ и службата му не по-малко от него. Но те знаеха по-добре механизма, знаеха, че с кръстоносен поход срещу Бускѐ нищо няма да постигнат. Бяха умни, находчиви, коварни, безскрупулни в битката си с Бускѐ и правеха тежък живота му в България, който би могъл да бъде приказка. Те тровеха неговото благоденствие ежедневно, ежечасно. Правеха го за присмех, измъчваха го по най-различен начин и Бускѐ беше насочил цялата си злоба срещу тяхната Служба. По-нататък, когато достатъчно ги опозна, разбра, че плановете им за бъдеща кариера съвсем не са свързани с печеленето на пари, а със стремления да се развие българската финансова наука, да се обучат млади финансови кадри в Университета, да се модернизира Народната банка. Способностите на Сакарев в статистиката бяха очебийни и всепризнати. Знанията на Иванов по международните финансови отношения и международно право бяха на голяма висота. Може би само Терзиев имаше склонност към известно материално благоденствие, но не чрез някакъв собствен бизнес, а като стане някъде добре платен финансов експерт. Те бяха знаещи, кадърни и горди хора и това не можеше да не им признае. И след като го призна, се изпълни с уважение към тях. Разбра, че историята с кошниците на Бускѐ е част от играта, една невинна забава в тежката безкомпромисна битка.