Трябваше да изнесе доклада един следобед в края на май. Отидоха до партийния клуб заедно с Брезов. Клубът се помещаваше в някаква едноетажна паянтова постройка като хамбар. Имаше голям двор. Денят бе топъл и всички стояха навън. Бяха повечето младежи и няколко девойки, облечени скромно, но чисто и спретнато. Явно, в този клуб протичаше свободното им време. Самото помещение служеше и за забави на младежта. Тук Брезов бе свой човек. Веднага го наобиколиха. Всеки го питаше нещо и той отговаряше, даваше съвети или нареждания. Тук кипеше живот и дейност, за която Скарлатов нищо не знаеше. Лицата на момчетата и момичетата бяха открити, от тях лъхаше душевна чистота. Сториха му се малко наивни. Без да иска, Борис мислено ги сравни с религиозна секта, а клуба им с храм. Учуди го, че никой от лидерите на партията не присъстваше. Искаше да попита Брезов, но се въздържа. Половин час по-късно в двора влезе Георги Кирков. Беше го виждал само на снимка. Този подвижен малък човек с брадичка и пенсне, сякаш не искаше да знае разликата в годините със събраните младежи на двора. Джобовете на сакото му бяха натъпкани с вестници, брошури, изрезки и писма. Когато Брезов представи Скарлатов на Кирков, последният го погледна изпитателно и, според Борис, му стисна някак нехайно ръката. Напрегнатият Скарлатов не можеше да не види разликата в отношението: към Брезов — любовно и бащинско, а към него като към чужд човек. Това още повече усили чувството му на несигурност. Той си бе представял по друг, по-емоционален начин тази първа среща със социалистите в България. А може би тълкуваше неправилно лозунга: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ Не, каза си той, те не са религиозна секта. Иначе щяха да ме прегърнат като загубена овца. Те също изпитват любопитство към личността ми, но вероятно ще ме проверят на събранието. Тази мисъл му бе неприятна.
Водени от Кирков, всички влязоха в салона. Няколко закъснели работници, още в изцапани работни облекла, вероятно бояджии, се настаниха последни на дървените столове. Събранието ръководеше Георги Кирков. Той почука на звънеца върху масата и в салона настъпи тишина. С няколко думи представи Борис Скарлатов. Не каза нито къде е учил, нито че това е докторска дисертация, нито че е социалист, не го нарече другар, а само подчерта, че докладът ще бъде върху икономически проблеми. После му даде думата.
Скарлатов започна да чете смутен, с глух глас, като често се запъваше. Колкото навремето бе спокоен в аудиторията пред професорското тяло, толкова тук бе объркан. Той се бе постарал да направи доклада си лесно разбираем за една аудитория от неспециалисти. Затова правеше отклонения от основната тема, за да обяснява някои финансови термини като: сконто19, ресконто20, ажио21, анюитет22, държавни ценни книжа23… Но събранието пред него съвсем не бе кротко. Чуваха се гласове: „Знаем, не обяснявай, карай нататък!“ Така че трябваше да изостави обясненията на термините, без да бъде сигурен, че е разбран докрай. Темата му касаеше развитието на банковия капитал във Франция и Германия, както и начина за кредитиране на индустрията. Първо се спря на Франция. След като разгледа финансовите гиганти Банк дьо Пари и де Пей Ба, Кредѝ Лионѐ, Сосиетѐ Женера̀л, Кредѝ Мобилиѐ Франсѐ и така нататък, той се спря на механизма, който ги свързва с индустрията. Франция се е превърнала в световен кредитор. Най-важната дейност на френските банки е да емитират24 външни заеми. Те са най-изгодни от финансова гледна точка. Гарантирани са от малките държави и правителства чрез бюджетните им приходи и заемът се връща в касите неколкократно уголемен, без особени рискове за банките. Няма нито една тяхна операция, която да им носи повече печалби от външния заем. Освен това при сключване на подобен договор паралелно върви и сключването на договор с френската тежка индустрия. Това е и най-важната клауза. По тоя начин френската индустрия, особено тежката и военната, в частност заводите на Шнайдер в Крьозо, получават невиждани поръчки. Така те разширяват непрекъснато своята база и работят с пълен капацитет. Расте като цяло и тежката френска индустрия. Всеки външен заем е мощно средство за упражняване на политическо влияние, за дирижиране на външната политика на една малка държава, дори за вмешателство във вътрешната й политика. Но отрицателните страни на френския банков капитал, неговата нежизнеспособност се крият в недостатъчната връзка с държавата, защото френското правителство няма като основа дирижирана външна търговия. Той си остава предимно капитал, от който се обогатяват главно рентиерите. Френският капитал не се е сраснал достатъчно с държавата, въпреки че напоследък се правят опити в тая насока. Такъв е случаят с наскоро образувания Комитѐ дьо Форж. Той обединява най-мощния френски индустриалец Шнайдер с Лотарингската банкова къща Дьо Вандел. Главата на комитета е Роберт Пинб. Но истинският господар е Шнайдер. Към тях се присъединяват сега други френски фирми и обединения за железопътно строителство, военно производство, строителство на военни кораби и минни съоръжения. Заедно с Шнайдер и Пино̀ фактори във фирмата стават и братя Клемансо̀25 (единият министър-председател на Франция), и приятелите им начело с външния министър Стефан Пишон. Интересите на Шнайдер почват да се покриват с френската външна политика. В пряка връзка с Комитѐ дьо Форж влиза и президентът на Банк Франсез, както и дългогодишен ръководител на Кредѝ Лионѐ — Айнар. Така Комитѐ дьо Форж се превръща в господстващ тръст на Франция. Това е един от най-ярките примери на сливане на банковия с индустриалния капитал.
19
сконто (итал.) — спадане от сумата на сметката, заради плащане в брой или преди срока; отбив, отстъпка.
21
ажио (лат.) — повишаване курса на парични знакове, полици и ценни книжа в сравнение с тяхната номинална цена; положителната разлика, премията над номиналната стойност на златните по отношение на книжните пари. Изразява се в процент.
22
анюитет (фр.) — периодична парична вноска за погасяване на част от дълг и приспадащата се предварително изчислена лихва.
23
ценна книга (от тук и държавни ценни книжа) — документ, материализиращ определени имуществени права, които могат да се реализират чрез предявяване на самия документ или чрез неговото прехвърляне. Ценни книжа са: облигациите от държавните заеми, купоните от тях, съкровищните бонове, менителницата, чекът, акциите и др. Правото, материализирано в документа, се осъществява чрез притежаването на самия документ.
25