— Именно към това се стремя.
— Виждал ли си лешояди, истински лешояди, такива, каквито се вият над Африка, в Египет?… Достатъчно е да зърнат от висините някое изтощено добиче, което се тътри с последни сили, и те упорито го следват, докато падне. Тогава идва техният ред. Кацат наблизо и сантиметър по сантиметър се приближават. Първо му изкълвават очите. После кацат други лешояди и ръфат все повече и повече, докато оглозгат напълно животното и оставят да се белеят само костите му сред жълтите пясъци…
— В каква връзка го казваш?
— Тук, на Балканите, в България, става нещо, което вече лешоядите са подушили. Още нищо не е изяснено, но добичето е вече набелязано.
— Имаш нещо предвид?
— Съпоставям фактите и се мъча да направя извода. Първо, откриха две ненужни банки с огромен персонал и нищожна деловитост — френската Генерална и немската Кредитна. Такива мощни креации, свързани с изразходване на огромни средства, не се основават без далечна цел. Второ, в момента се подменя почти целият персонал в легациите на великите сили. Пръв сигнал дадоха Австрия и Франция. Подменят се и легациите на Англия и Русия. Те изпращат тук не кой да е, а най-добрите си дипломати. Е, как мислиш?
— Но аз те питах за моя проблем.
— Именно затова почнах оттук!… В България пристигна като генерален консул и дипломатически агент на Франция Жорж Морис Палеолог30, може би най-културният, най-изисканият, но и най-безскрупулният й дипломат. Мястото му е в легация на велика държава. А той кисне тук! Защо?…
— Може би е бил принуден.
— Принуден? Та той е напълно независим! Дипломацията не е средство за прехраната му. Той е богат, известен човек. Едва ли една заплата на френски консул би го поблазнила. А и доколкото сведенията ми се простират, живее на широка нога. Той е представител на велика сила и се държи като такъв. Смятам, че само чрез него можеш да уредиш проблемите с Бускѐ.
— Но и двамата са французи! Бускѐ има дипломатически имунитет и генералният консул ще защити своя представител.
— Не винаги финансовите интереси се покриват с политиката. Често пъти престижът на една велика сила стои по-високо от парите. По сведения, които имам, двамата изглежда не се обичат особено. Говори се, че Палеолог31 го е викал на четири очи и доста го е кастрил. Самият Бускѐ се влачи като пребито куче и няма помен от сарданапаловските32 му банкети. Свил си е опашката.
— Мислиш, че си заслужава да опитам?
— Винаги когато има противоречие между двама, третият може да извлече изгода от него.
— Сигурен ли си в това, което каза?
— Нямам основание да се съмнявам в сведенията, които събира Туше Динев. Те винаги са били точни!
— Добре. Ще опитам още утре…
— Помни, че Палеолог е не само дипломат, но известен писател, есеист, голям познавач на музиката, приятел на най-известните композитори, диригенти, пианисти и художници в света. Не играй ролята на обиден и възмутен чиновник. Помъчи се безстрастно, философски да изложиш исканията си като независима, свободна личност.
— Ще се подготвя.
— И помни! Преди всичко изтъкни престижа на Франция! Разбра ли ме добре?
— Напълно.
Глава осма
Начинът на действие, подсказан от баща му, беше може би единственият. Колегите на Борис години бяха опитвали най-различни средства в борбата с Бускѐ, но победата бе винаги негова. Младият Скарлатов грижливо се подготви за срещата с френския генерален консул. Тримата му приятели от Службата по държавните заеми също поработиха добре, въпреки лятната горещина. Излезе един обширен доклад с таблици, сводки и цифри. Когато всички помислиха, че работата е свършена, Борис разбра, че такъв доклад никой няма да прочете. Ще трябва да съкратят изложението до две-три страници. Седнаха отново. Работиха още няколко дни. Скарлатов преведе на френски както голямото изложение, така и кратката записка. Купи със собствени пари хубава папка. Забави се още един ден, докато поръча визитни картички на френски. Сутринта старателно се облече. Отиде първо в Службата. Тримата вече го чакаха. Пиха кафе и изпушиха по цигара. Когато Борис тръгна, Терзиев поля пред краката му вода от чайника.
— На хаирлия да е!
В свежата юлска сутрин той крачеше по софийските улици на път за френското консулство, готов за битка. Горещините щяха да почнат малко по-късно. Пред сградата се позабави да оправи за последен път вратовръзката и костюма си. Позвъни на входната врата. Отвори му прислужник. Мина през алеята, оградена с цветя, току-що полети. Вътре го посрещна друг прислужник. Попита го кратко по каква работа идва, а после го остави в чакалнята. След малко дойде един млад французин с живи, любезни маниери.
30
31
Византия — Византийската империя — държава, обособена в края на IV в. върху източната територия на Римската империя. Съществувала е 1000 години до средата на XV век. В състава й влизат различни народи. Столицата й е била Константинопол (Цариград), превзет от турците през 1453 година. Официалният език е бил латинският, а от VII век — гръцкият. Византия окончателно е унищожена през 1460 г. с падането на Пелопонеското деспотство.
32