— Седнете, господин Скарлатов.
Борис избра един от фотьойлите. Самият Палеолог не седна, а се облегна на рояла.
— Аз Ви слушам, господин Скарлатов.
Борис стана и подаде папката на Палеолог.
— Тук е написано всичко.
— Предпочитам Вие да разкажете…
— Не е много, около два листа. Останалото можете да прочетете, ако желаете, насаме.
Палеолог взе папката. Седна зад голямата маса-бюро и се зачете. Бързо свърши и погледна към Борис. Чертите на лицето му се изопнаха, но се овладя и се усмихна. Стана и се облегна на рояла.
— Господин Скарлатов. Кажете ми, това, което прочетох, вярно ли е?
— Самата истина!
— До мене стигнаха вече слухове за някои търкания между нашия представител и вашите финансисти.
— Преди всичко с правителството, господин Палеолог, но най-важното е, че господин Бускѐ далеч надхвърля границите на своите прерогативи в ущърб на България.
— Аз тук съм само консул. Не се занимавам с финанси. Впрочем и не разбирам много в тази област. Но ако господин Бускѐ е извършил деяния срещу законите на страната, тогава бих могъл да се намеся и му потърся отговорност. Той обаче не се числи към състава на консулството.
— Но има дипломатическа неприкосновеност! С какво тогава положението му е по-различно от Вашето?
— Все пак не всичко разбрах от прочетеното. Може би трябва да се срещнем още веднъж?
— Позволете да Ви обясня, господин генерален консул… Господин Бускѐ, който е де факто на дипломатическа служба в България, спъва развитието на страната, отклонява парите, отпуснати от френските банки, за несвойствени цели и, което е най-важното, не изпълнява договорните отношения, където точно са фиксирани сумите и процентите. Благодарение на неговото своеволие, се задържа развитието на различни отрасли в промишлеността, като сам извлича незаконни свръхпечалби.
— За себе си?
— О, не. Не чак дотам… За банките, за вложителите и притежателите на облигации от заема. Неговата заплата е достатъчна и съперничи само с тази на президента на Франция…
— Значи си изпълнява добре работата! Той е представител на вложителите и защищава техните интереси!…
— Но незаконно и в ущърб на България!
— Мене все още не докрай ми е ясно, простете…
— С тези си действия той настройва българите и България като цяло не срещу себе си, а срещу Франция! От това страда престижът на Франция — подчерта Борис.
Палеолог се замисли. Лицето му стана затворено.
— Благодаря Ви, господин Скарлатов. Мога да Ви уверя, че престижът на Франция стои по-високо от лихвите на рентиерите. И все пак аз не би следвало да се намеся пряко в тази работа, но ще го сторя. Първо, ще се наложи да телеграфирам във Външното министерство. Нашият външен министър господин Рувие ще трябва да говори с един от директорите на Парѝ Ба и чак след техния отговор аз ще взема мерки.
— И колко време ще трае това?
— Да речем… няколко дни…
Палеолог позвъни. Влезе един от лакеите.
— Помолете господин дьо Шапон да дойде тук!
Лакеят излезе. Палеолог се обърна към Скарлатов:
— Вашето име не звучи славянски.
— Казват, че произходът ни е от един венецианец. Водел търговия в Константинопол. При падането на империята избягал в България и сложил началото на фамилията ни. Но и Вашето име, ако ми позволите да забележа, е странно…
— Наистина. Фамилията Палеолог се е пръснала по цял свят по същото време.
Младият дипломат влезе и прекъсна разговора.
— Господин дьо Шапон, моля тези дни да се освободите от всички задължения и поработите съвместно с господин Скарлатов и неговите сътрудници.
— Началникът на Службата се казва доктор Иванов — каза Борис.
— Но Вие, господин Скарлатов, подехте тази акция и ще е по-удобно Вие да я завършите.
Палеолог отново се обърна към младия дипломат:
— Изгответе заедно едно приемливо споразумение за взаимоотношенията между тяхната Служба и делегата по титрите господин Бускѐ. Разбира се, личният статут на Бускѐ няма да се засяга. Това не е от нашата компетентност. След като оформите документа, моля да ми бъде представен. Аз, от своя страна, ще сондирам мнението на съответните инстанции. Ако всички са съгласни, тогава ще го подпишете.