За разлика от всички в кабинета Неделев от минута на минута ставаше все по-неспокоен. Той се считаше измамен. Това го вбесяваше. Знаеше, че в такъв момент е много неучтиво да заговори, но злобата му нарасна неимоверно и той каза:
— Е, господин Скарлатов! Вие попитахте ли ме дали съм съгласен със сделката?
Старият банкер нищо не отговори. Неделев стана и отиде при бюрото. Тънкият му глас стана писклив.
— Вие нямате право да се разпореждате с парите ми! Нито с предприятията ми! Вие си позволихте твърде много! И ето моята дума, слушате ли ме?
Старият банкер с нищо не показа, че го слуша.
— Добре тогава! Аз се отказвам от сделката, разбрахте ли?! Трошете си сам главата! Вие нямате право да…
В тоя момент старият банкер вдигна ръце от лицето си. Борис очакваше да види нещо ужасно. Не само той, но и всички в кабинета се изненадаха от вида му. Нямаше и помен от някаква болест или терзание! Беше с присъщото си спокойно лице, като особено насмешливо бе присвил кривогледото си око.
— Вие извършихте една глупост, разбрахте ли, глупост! Аз се отказвам!
— Неделев, не крещете! Къде остана английското Ви възпитание? Разбрах, отказвате се. И вървете по дяволите! Аз нямам нужда от Вас и Вашите пикани капитали! Ще Ви бъдат върнати до левче!
— А кога, ако смея да попитам, кога?
— Започвам от днес и до един месец ще ликвидираме всички общи предприятия!
— По какъв начин?
— Като стана аз притежател на тях, а Вие си получите любимите пари!
Неделев се обърка и започна да заеква.
— Но… но как така?…
— Ей така! Вие сте глупак и, както казва Балзак, парите на глупаците по право принадлежат на умниците!
Неделев не можеше нищо да проумее.
— Господин Скарлатов…
— Мълчете. И ако сега, в този миг, не ми поискате извинение, ще наредя да Ви изхвърлят от Банката! Това ще бъде краят на нашето сътрудничество! При първата опасност Вие загубихте присъствие на духа. Смятате ли, че се нуждая от такива ортаци?
Неделев тихо каза:
— Аз Ви искам извинение, господин Скарлатов, но…
— Това е достатъчно! Повече нито дума!
Старият банкер стана и почна да се разхожда по кабинета. Внезапно, без повод, почна да се смее на глас и не можеше да спре. Борис с ужас го погледна. Това е истерия и нищо повече!… Присъстващите бяха потресени. И така внезапно, както почна, старият банкер млъкна.
— Вие сте зле, господин Скарлатов… — успя да каже Неделев.
— Нищо ми няма! Деца сте и деца ще си останете! Аз съм здрав, щастлив и безкрайно радостен, господин Неделев. Една от мечтите ми в този живот се изпълни! А Вие не се радвате…
— Ако искате, да отложим разговора за утре?
— Напротив! Нека е днес! Говорете, господин Неделев! Толкова съм весел, че сега ми се слушат глупости!
— Господин Скарлатов, аз Ви се доверих като на баща. Дадох Ви целия си наличен капитал, заложих последния си чифлик и къщата. Вие разбирате, че няма откъде да намерим пари. Бих искал да чуя Вашия план?
— Аз нямам план.
— Тогава? — с ужас попита Неделев.
— Значи, че имам пари!
— Това е друг въпрос! А къде са тия пари?
— По хората.
— Как ще ги съберете?
— Много лесно. В няколко дни! Спомняте ли си, господа депутати, гласуването на законопроекта за новите жилищни парцели в София?… Столицата расте. Има жилищна криза. Хиляди хора искат да строят покрив над главата си. И те ще дават мило и драго за няколко квадратни метра земя само и само да струпат къщи! За да живеят после като говеда!…
— Но доколкото знам, тия парцели принадлежат на Отоман-банк.
— Да, формално да. Навремето, като убиха Стамболов, аз възложих на Отоман-банк да изкупи парцелите за моя сметка. Сега те пак принадлежат на Отоман-банк, тоест на мен. Ние, банкерите, често си правим тия услуги. Още утре хиляди парцели от „Орлов мост“ нагоре се пускат в продажба.
— Господин Скарлатов, повече въпроси нямам — каза Неделев. — Искам да запомните, че винаги съм Ви вярвал и няма риск, който не бих предприел с Вас. Аз Ви се покланям.