Глава втора
Следващите няколко дни младият Борис Скарлатов подреждаше остатъка от получения багаж. За негово учудване сандъкът му пристигна още на другия ден. Понеже нямаше библиотека, повечето от книгите разположи на пода. На стената закачи една маслена картина, купена във Венеция от беден художник. Харесваха му в нея ярките цветове, старинните къщи, синята вода на каналите и бляскавото слънце. В сурова Швейцария той бе зажаднял за слънце. На другата стена закачи портрета на Маркс. Към него той не се отнасяше емоционално, както повечето социалисти. Смяташе, че Маркс е преди всичко учен, дал на човечеството теория, която го извежда от безизходицата. На масата сложи двете дебели тетрадки с проучването на банковото дело. В него, според Борис, се криеха необятни възможности за научни издирвания, тъй като там бяха концентрирани всички противоречия на капитала. Новият бог Моллох на буржоазията бяха парите, а храмът му — банката. Бе започнал изследването си отдалеч, още от първите разменни операции. А те бяха толкова стари, колкото и човечеството. Беше поработил добре върху дейността на храмовете във Вавилон, Египет и преди всичко Елада и малоазиатските полиси4, храмове-банки, първите в древността. Още тук забеляза колко малко историците — древни и съвременни — са отдавали нужното значение на размяната, на търговията. Може би той със своите научни трудове щеше да прибави поне няколко страници към истинската история на човечеството. Когато посети Берлин, се запозна с първите разчетени йероглифни плочки от Ниневия и бе очарован. Те доказваха правотата на идеите му, защото деветдесет и девет на сто представляваха преди всичко търговски договори между частни лица или между храмовете и частните лица, при които се уреждаха разнообразни имуществени отношения — от покупката на добитък и жито до продажбата на терени, ниви, градини, пръстени със скъпоценни камъни и гаранции за колко години камъкът няма да падне. В тези плочки се криеха наченките на първите финансови операции за плащания по предявен чек в далечна страна. От тях се разбираше и ролята, която са играли намерените многобройни глинени печати-цилиндри на частни лица и на фирми, обмяна на монети, стойността на златния и сребърен талант и още много други подробности, които все повече и повече утвърждаваха мнението му, че за да може да съществува каквото и да е човешко общество, между членовете му трябва да има свободна размяна. Първите финансисти бяха и най-културните хора на своето време. Великият философ Талес5 е бил и един от най-добрите търговци в древността. Стъпка по стъпка Борис избистряше тези идеи и се радваше, че всяко ново историческо откритие ги доказва. Беше стигнал някъде до древния Рим, където частните банки бяха станали извънредно важни в обществения живот. Бе проследил дейността на банкера Крас6 и свързаните с него Юлий Цезар, Катилина7, Лукул8 и Цицерон9. Все по-ясно му ставаше, че всички те, преди да са исторически личности, са финансови лъвове. Това бе ерата на финансовия разгул в Римската империя, който полека-лека, с годините, щеше да се урегулирва вече от държавата и първите реформи предприема Тиберий10 с паричното обращение в империята, за да завърши с Веспасиан11 — не по-малко голям финансов реформатор. Идеите бликаха една след друга, но той знаеше, че това е дълъг, упорит труд и едва след години можеше да отпечата нещо с научна стойност. Беше си направил макар и скромна, но подредена библиотека, и се виждаше в бъдещето — надвесен над масата при светлината на лампата… Какъв океан от факти, които трябваше да се осмислят! Та само Средните векове, Византия, Тамплиерите12, Ломбардските банкери13, само за тях не стигаше цял живот. В младостта целите, които си поставя човек, винаги са максимални, грандиозни и неизпълними. Но не можеш да имаш голямо постижение без голяма цел. Такива мисли му минаваха, докато подреждаше в долапа костюмите си. Бяха три — един всекидневен — овехтял, един по-нов и един официален — старият фрак. Преди да дойде в България, си бе купил няколко бели ризи от холандско платно и чифт обувки. Бе облечен просто и чисто. Можеше дълго да стои в квартирата си. В студентските години свикна на уединение. Не изпитваше нужда от разговори с хора. Но се бе обадил на Матов и Брезов и бяха си определили среща при Матов. Борис бе донесъл подаръци за децата му — стъклено кълбо с гондола от Венеция — за Алфред — Ваня, а от Лондон кукла на Фредерика — Цветанка. На Ирина бе взел една малка коралова брошка, а на Матов и Брезов по една автоматична писалка, които струваха доста, защото бяха новост. По пътя влезе в една бакалничка и купи красива тенекиена кутийка с руски чай. Кварталът, където живееше Матов, го порази със своята беднота. Ако не беше снегът, който закриваше мизерията, гледката щеше да бъде още по-печална. Къщите бяха от плет и кал, други — сковани от дъски, покривите с каменни плочи и тежки керемиди — провиснали и изкорубени, а оградите изгнили и полегнали. Но по улиците имаше много деца, кучета и котки и те създаваха настроение на бодрост и радост. Едноетажната варосана отвън къща, която заемаше Матов, бе сравнително по-запазена от останалите. Борис почука на вратата. Тя широко се отвори и той видя Ирина с опънатите коси, привързани на кок, вече прошарени, но все така тънка, слаба, със скулесто лице и добра усмивка. Зад нея се показа стройният Матов с черен панталон, пъхнат в ботушите, и черна руска рубашка, закопчаваща се отстрани. Стана му радостно на душата.
5
6
7
8
9
10
—
11
12
тамплиери (лат.-фр.) — храмовници — членове на католическия духовно-рицарски орден „Тампл“, основан в Йерусалим (1119) за защита на „светите места“ и държавите на кръстоносците. След 1291 центърът му е преместен в Европа (от 1306 в Париж), където орденът се оформя като голяма банкерска къща с разклонения във всички католически страни. В 1307–12 е разтурен след кръвопролитни боеве.
13