— Приготви ли всички документи?
— Те са в бюрото Ви.
— Става дума за документите от секретната папка…
— Не знаех, че ще Ви трябват, но ще ги донеса веднага.
— Нека тоя пезевенк влезе!
На вратата се появи Стоев. Промяната бе голяма. Облечен във внушителна генералска униформа, тоя човек изглеждаше съвсем друг. Държанието му бе властно, пренебрежително. Гледаше напред, сякаш хората пречат на изгледа. Той кимна с глава и без да бъде поканен, седна. Банкерът дори не го поздрави. Той седеше зад бюрото и преглеждаше папката пред себе си. Стоев запали цигара. Преметна крак върху крак, лъснатите до блясък ботуши изскърцаха. Закашля се, за да му обърне внимание. Никакъв ефект. Мълчанието започна да го дразни.
— Господин Скарлатов, повикахте ме, а сега мълчите. Аз нямам време.
— И аз — каза банкерът, без да вдигне глава от папката.
— Може би ще отложите собствените си занимания и ще се заемете с мене?
— Та аз това правя в момента.
Влезе Туше Динев, остави една папка пред банкера и каза:
— Това са сводките от доставките на австрийските военни фирми Бьолер и Рот.
Думите му прозвучаха като изстрел в ушите на генерал Стоев. Той скочи от креслото. Банкерът го изгледа насмешливо с кривогледото си око.
— Ако сте твърде зает, вървете си. Повече няма да ангажирам ценното Ви време…
— Щом съм тук, значи съм на Ваше разположение!
— Преди малко останах с други впечатления…
— Претрупан съм. Знаете какво предстои…
— А какво предстои?
— Война, господин Скарлатов. И аз бях този, който пръв Ви доказа това.
Стоев погледна към Туше Динев като към излишен, но Скарлатов напук каза:
— Седнете, господин Динев. Вие сте запознат подробно с въпроса на генерал Стоев. Ако нещо убегне от паметта ми, ще ми го припомните, нали?
Динев кимна с глава. Стоев явно стана неспокоен.
— Господин Скарлатов…
— Ваше Превъзходителство!…
— Ваше Превъзходителство — се поправи генералът, — моля Ви не ме мъчете!
— Нямам такива намерения! Просто ще Ви припомня някои приятни незабравими мигове от прекарването Ви във Виена… Обичам Виена… Това е град с атмосфера на нестихваща радост и веселие!… А какви жени!… Красиви и достъпни, но при едно условие: да имаш пари! А Вие ги имахте тогава, нали?
— Доколкото командировките ми позволяват.
— Наистина, забравих за тези необичайни командировки… Бих казал дори крезовски45… Те са толкова големи, че тия, които тръгват, си носят цял сандък сухари, пастърма и кромид, варена кокошка и твърди яйца!… Но при Вас случаят не е бил такъв, за щастие!… Вие, генерал Стоев, няма да умрете от глад, а от преяждане! Чер хайвер, трюфели, гъши пастет и скъпо френско шампанско!… Но давам думата на господин Динев…
С ясния си глас Динев заговори отчетливо, с витийски предвзет стил, като подчертаваше всяка дума.
— Както знаете, Ваше Превъзходителство, получихме запитване от ръководството, на Банк дьо Пари е де Пей Ба, респективно от Шнайдер, че някакъв офицер, висш офицер от българската армия, разбира се, дошел инкогнито, облечен цивилно, е преговарял в продължение на един месец, с виенските оръжейни фирми Рот и Бьолер. Главният предмет на преговорите е бил закупка на оръжие, и по-специално една голяма доставка на кавалерийски картечници.
— Аз бях във Виена по заповед!
— Сделката сключили доста бързо и е била полята последователно с няколко пищни гуляя. Тайнственият офицер — да го наречем офицерът хикс — не се задоволил само с пирове, но се развихрил така, че само за една вечер в ресторанта на хотела бил поканил половината корде-балет от знаменитата Виенска оперета. Присъстващите били очаровани. Следват няколко умопомрачителни загуби на рулетка, понесени от храбрия воин с подобаващо офицерско достойнство и пренебрежение към презрения метал.
— Ваше Превъзходителство, не предполагах, че се занимавате с международни клюки!…
— Генерале, ще преглътна тези думи, но след това ще Ви накарам да си повърнете червата!…
— Простете, Ваше Превъзходителство, но се поставете на мое място?! Дотук не намирам нищо престъпно! В какво всъщност ме обвинявате?
— Не аз, генерале, не аз… Ако бях аз, щяхме да го уредим по домашному. Обвинението е от Парѝ Ба и Шнайдер. А господата там не са майтапчии… Те просто се събират на едноминутно заседание като военнополеви съд и без много да му мислят, издават присъдата. А тя по принцип е една и съща…
45
крезовски — баснословно богат, по името на легендарния последен цар на Лидия в древността — Крез (560–547 пр.н.е.). Покорил гръцките малоазийски градове и западната част на Мала Азия. Смятан е за най-богатия и „щастлив“ човек на своето време. Пръв е започнал да сече монети. Разбит е от персийския цар Кир II и пленен.