Унесен в невеселите си мисли, той не чу, че вратата се отвори и в салона влезе младият Борис Скарлатов. Когато го забеляза, първата му реакция бе на неудоволствие, но бързо се преодоля. Искаше да го попита какво го води при него, но нещо го спря. Преди всичко облеклото на сина му. И той бе в официален фрак и държеше белите си ръкавици в едната ръка. Трябваше му време да съобрази. Но Борис го изпревари.
— Разбрах, че отиваш в Двореца. Изпитвам любопитство да видя отблизо Фердинанд. Би ли ме взел със себе си?
Старият банкер не отговори. Влизането на сина му подейства като шок. Изведнъж той събра сили и вдигна глава. Това бе огромно напрежение за него. Но и този път волята му надделя тялото, което не искаше да го слуша. Почувства, че стои твърдо на краката си, но докога? Колко време щеше да успее да се задържи?…