— Ваше Величество е достатъчно благороден и издигнат владетел, за да обръща внимание на речените думи. Впрочем в английския парламент съвсем не е по-добре…
— Виж бе, Скарлатов! Виж!
Фердинанд наведе глава, за да покаже оголялото си теме. Той много често пред различни хора го бе показвал, а пред банкера за трети път.
— Виж! От какво ми окапаха косите? От ядове! От тия, дето ужким на думи ми помагат, а на дело ме ко̀пат!
Тук той се спря, за да може банкерът да оцени народния израз.
— Ко̀пат ме! Все недоволни, особено младите!… Ругаят ме и за какво? Затова, че искам народът да благоденства! Че искам да обединя всички българи и български земи под един покрив!
— Не сте прав, Ваше Величество. Надеждите на българите сега са съсредоточени във Вас и само във Вас! Твърдо вярвам, че ще ги оправдаете, даже с цената на здравето си.
— Казвате, здравето ми… Последния път в Мариенбад знаете ли какво ми каза професорът?
— Любопитен съм да чуя.
— Каза ми: Ваше Величество, Вие се съсипвате! Ако така карате, ще умрете. Ето това ми каза!…
— Нацията няма никога да забрави тази Ваша жертва. Но това, което постигнахте, си заслужава жертвата! Сега България икономически е най-добре от всички съседи, с най-голямо политическо влияние, а да не говоря за армията — най-силната на Балканите!
— Е добре, че спомена и за армията, и за офицерите! Каналии!… Разбойници, бандити и крадци! Обраха всичко, каквото можаха, а после го струпаха на мен!
— Вашият гръб, Ваше Величество, е достатъчно голям и силен, за да предпази авторитета на армията.
— Ето тази афера с генералите не ми дава мира! Толкова години и все с нея ме нападат! И какво спечелих аз в България?
„Всичко, което си сега и което имаш“ — искаше да каже банкерът, но се сдържа.
— Раздадох имотите си, продадох всичко ценно, което притежавах, и го поднесох в дар на народа, на България!
Странна бе метаморфозата на Царя, която наблюдаваше младият Борис. Отначало надменност, а после оплаквания от болести и дребнави нападки срещу армията и офицерите. Но неговата същност бе второто и той не я прикриваше. Актьорството бе само обвивка, която бързо падаше. Увлечен в разговора, Фердинанд сякаш не забелязваше промените си. Когато се сети да ги покани да седнат, той млъкна. Явно, младият Скарлатов му пречеше. Царят позвъни и се яви адютантът. Повика го с пръст при себе си и нещо му прошепна на ухото. Дежурният излезе. Разговорът не вървеше. След малко вратата се отвори и стройният рус офицер рапортува с ясен глас:
— Негово Височество, княз Борис Търновски!
Престолонаследникът бе младо, голобрадо, тънко и стройно момче — среден на ръст. Банкерът го виждаше за пръв път отблизо. Макар и облечен във военна униформа, в него нямаше нищо военно. Старият Скарлатов познаваше майка му Мария Луиза Бурбонска. Някога, когато тя за пръв път стъпи на българска земя, в свитата, която я посрещна начело със Стамболов, бе и банкерът Скарлатов. Сега, когато видя престолонаследника, пред очите му изпъкна именно тя: слаба, тънка, плаха, с приведени рамене и грозничка, според българския вкус за женска красота. Наистина тя не бе красива, но в нея, макар да бе младо момиче — на 23 години, — се усещаше вътрешна сила, тази сила, която можеше да даде само религията. Възпитана в католически дух, по-скоро за монахиня, отколкото за владетелка, омъжена за княз, в когото грубото, първичното, арогантното и тщеславното бяха смесени почти в еднакъв размер. Дошла в една чужда, почти варварска за нея страна, без всякакви близки, без да знае езика, тя тук не намери нито съчувствие, нито подкрепа както от българите, така и от чужденците царедворци. Още от първия ден тя трябваше да се бори сама срещу всички — срещу съпруг, придворни, правителство, армия и православно духовенство. И само в католическата вяра тя намери опора. Многобройните похождения на Фердинанд както с жени, така и с мъже дълбоко я нараняваха. Презрителното държание на любовниците му към нея я караха да се затваря с часове в своите покои, да плаче и търси утеха в молитвите. Хората са безцеремонно зли, си мислеше банкерът, към грозничките жени, особено ако са добри по душа, религиозни, и оттук невъзможността им да направят зло никому. А безнаказаността води винаги до издевателства. За краткия период на този брак тя му роди за пет години четири деца — две момчета и две момичета. Но никое от тях не прилича толкова много на нея, колкото първородният княз Борис Търновски… Същия дребен кокал, същата нежна конструкция на тялото, същите сини очи и редки коси… Дали и душевно прилича на нея, си мислеше банкерът. Тогава сигурно ще е нещастен… Силният дух на тази жена, нейната неистова религиозност, която можеше да се сравни с католическите светици в първите векове след Христа, загинали за своята вяра, логически доведе и нея до жертвата на своя живот. Покръстването на Престолонаследника в православна религия, станало против нейната воля, я доведе до пълен мистицизъм, до отричане от себе си, до желанието за смърт и тя наистина постигна своето. Умря, напълно откъсната от света, погълната от своята жертва. Умря, както би трябвало да умре една светица по каноните на католическата църква. Дали това момче знае тази трагедия? Дали тя и в неговата душа не е оставила една дълбока, незаздравяваща рана?… За един бъдещ владетел това, което се случи с майка му, би обременило душата му завинаги. Това неминуемо би се отразило върху всяко негово решение. Дано да се е метнал на Фердинанд, мислеше си банкерът, който няма вяра, няма религия, няма идеал, затова и психиката му не е обременена. Оттук и неговата решителност, но и лекомислието и здравите нерви!…