Старият Скарлатов каза:
— Става въпрос за договорени политически ангажименти. Войната, която предстои, е насочена против Турция. Там французите са вложили огромни средства. Това е едната страна на въпроса. Втората е по-важната. Те се боят, че нашето правителство не е толерантно към френското. Че играе зад гърба им с австрийците.
— Това не е вярно! Заради французите аз си развалих отношенията с австрийския император Франц Йосиф и той никога няма да ми прости. Да не говорим за тоя ненормален и сакат Вилхелм Кайзер! Какво съм аз? Един чист славянин с френска кръв! Не им ли е достатъчна гаранция близостта ми с Русия и руския император?
— Не, Ваше Величество. Те искат гаранции не от Русия, а от Вас.
— Скарлатов, Вие винаги сте били черноглед! Според мене това е игра за повече печалби и нищо повече, а Вие търсите под вола теле! Ще дадат пари, както винаги са давали! Нашата цел е да измъкваме откъдето можем. От немци, от австрийци, от французи, от патагонци, от дявола, ако щете!
— А как ще ги връщаме?
— Вие, господин Скарлатов, знаете моя принцип. Взимай пари, когато ти дават, и не плащай! Или по-точно, плащай само лихвите! И досега тая моя проста финансова формула винаги ми е носила успех.
Да, наистина, си помисли банкерът. Тая проста глупашка формула досега и за твое учудване е давала блестящи резултати. Дали тоя човек наистина има луд късмет?… Той си спомни сентенцията на Балзак. Заемодавецът е винаги в много по-неизгодно положение от получателя. Но докога?…
— Дано да сте прав, Ваше Величество!
— Прав съм! Сега трябва да измъкнеш пари отвсякъде! На Вас се надявам, че ще положите всички усилия да получим заем от Франция. А пък аз ще се помъча да намеря такъв от Австрия.
Скарлатов трепна. Може би това беше отговорът на въпроса от Парѝ Ба и Тюретини.
— А по какъв начин, ако смея да попитам, ще направите това, Ваше Величество?
— Ще отида лично във Виена. Е не, разбира се, на официално посещение. Полуофициално. Ще взема с мене и синовете ми княз Борис и принц Кирил.
— А кога смятате да направите това пътешествие?
— Съвсем скоро. Края на май. И пак ще измъкна пари за България! Тоя дърт пръч Франц Йосиф46 ще даде! Та аз съм бил офицер в неговата армия! И той помни това.
Банкерът усилено мислеше. Ето отговорът е ясен. Той ще кокетничи с Австрия, ще иска заем и вероятно ще поеме политически ангажименти. Това неминуемо ще разберат във Франция. В резултат заемът няма да бъде отпуснат. Ще притиснат слабите австрийски банки така, че и те няма да дадат пари!… Той се колебаеше между лоялността към Царя и Парѝ Ба. Но реши да бъде докрай честен.
— Ваше Величество. Не правете това! Не отивайте в Австрия! Това ще усложни нещата. Франция няма да отпусне заема!
— Черноглед сте, Скарлатов, и не сте добър политик! Ето това е разликата между нас! Аз съм решителен, а Вие се колебаете. Уверен съм, че ще вземем пари отвсякъде! Всеки с удоволствие ще даде. А после ще ги върнем не от себе си, а от победените. Така са правили всички велики завоеватели. Аз не искам да съм цар на една малка, бедна, овчарска страна! Искам да съм цар на Велика България! И ще бъда! Не вярвате ли?
С бързи стъпки Фердинанд отиде към една от стените на кабинета, където имаше червена брокатена завеса. Дръпна я. И там един огромен рисуван портрет, в цял ръст, се изпречи като призрака на Хамлетовия баща. Това бе самият Фердинанд, нарисуван с маслени бои. Облечен в тежка тога, обсипана с бисери, типичната византийска корона на главата, със златна топка в ръка, изобразяваща земното кълбо, и златен скиптър в другата ръка. Алюзията бе толкова ясна, че не търпеше тълкуване. Този човек се готвеше да стане новият император на Византия. Но той е луд, си каза банкерът. И без да иска, в съзнанието му изпъкна френският израз: Il est completement fou, il est fotu47. Скарлатов бе потресен. Трябваше му време и спокойствие, за да обмисли всичко.
А докато тази сцена се разиграваше в кабинета на Царя, Престолонаследникът бе завел младия Борис в една малка зала със стъклени камери. Там стояха препарирани птици, повечето от българските земи. Сбирката бе акуратно подредена и под всяка имаше бронзова табелка с името на птицата на латински.
Борис учтиво и подробно разгледа експонатите.
— Прекрасна и интересна сбирка, Ваше Височество. Има много вкус в подредбата.
46
Франц Йосиф I (1830 — 1916) — австрийски император (1848–1916, от 1867 — австроунгарски) от династията на Хабсбургите. При него Австрия след поражението си във войни с Франция и Сардинското кралство, с Прусия и Италия изгубва господството си в Германската империя. В 1867 преустройва Хабсбургската империя в дуалистична монархия — Австро-Унгария. Сключва съюз с Германия (1879), от 1882 — Троен съюз. Води завоевателна политика на Балканите, която допринася за разпалването на Първата световна война.