Това бе отговорът на въпроса и на задачата, които му бяха поставили. Бе останал докрай лоялен и към двете страни. Сега можеше вече да си позволи да се полекува и да си почине, за да събере сили, защото навлизаха в тежък период.
На другата вечер двамата с Динев вечеряха в трапезарията. Банкерът почти нищо не ядеше. Внезапно той попита:
— Ти никога не си бил на Запад, нали?
Динев щеше да изпусне вилицата от изненада.
— Не, никога.
— Смятам да ти възложа една задача от изключително значение.
— Целият съм слух, Ваше Превъзходителство.
— Ще отидеш до Женева. Това няма да бъде разходка за теб. Но след като изпълниш работата, ще можеш да прекараш две седмици в Париж на мои разноски, като разполагаш напълно с времето си.
Туше Динев бе потресен. Той не знаеше как да изрази благодарността си и по стария македонски навик, придобит от детинство, стана и целуна ръка на банкера.
— Ваше Превъзходителство, няма нещо на тоя свят, което не бих направил за Вас!
— Наистина ли?
— Да.
— Седни и се успокой. Ако така емоционално ще изпълняваш поръчението, ще си помисля дали да ти го възложа.
Лицето на Динев придоби сериозен вид.
— Е, мили мой издебнико. Ще трябва да прекараш през няколко граници голям товар злато. Тук става от ден на ден все по-опасно…
— Ваше Превъзходителство, имате ли вече план?
— Имам. Но ще го обсъдим заедно.
— Кога.
— Още тази вечер, след като се нахраниш. Искам от утре и аз да съм свободен и си почина човешки!…
Глава седма
В началото на лятото 1912 година тихото градче Веве, разположено на Женевското езеро, на отсрещния бряг, изведнъж без причина се оживи. Пристигаха мъже без жените си, сериозни и делови, без скъпи екипажи, скромно, чинно, заедно с придружаващите ги лица. Отсядаха в малките хотели и пансиони на градчето. Заеха и голяма част от къщите, давани под наем. Имената на хората не говореха нищо, но начинът на обличането им, придружаващите ги секретари, камериери и охрана говореха противното. Те просто бяха пристигнали под чужди имена. По това време Веве бе забутано градче и макар и с великолепен климат, си оставаше все още едно швейцарско село, а не световен курорт. И може би малцина случайни посетители от големите столици на Европа, като срещаха по тихите улички някои от тия мъже, които внушаваха сила и власт, с учудване се питаха дали това не беше барон Ротшилд, или Рихард Витинг от немските банкови обединения, или Тюретини, или шефът на голямата банкова къща „Баринг енд Корпорейшън“ — лорд Левълсток, а може би и руският финансов магнат Рубинщайн, или директорите на Виенската Винербанк Ферайн Куранда и Лонщайн?… Кой знае?! Вероятно са се припознали… Какво биха търсили тук тези хора в забутаното градче, и то не в сезона?! Имената на тези могъщи банкери знаеше цял свят, но не те бяха главните посетители на Веве. Напротив, те се губеха сред останалите притежатели на по-малки местни банки от всички страни, швейцарски банкери или просто много богати хора, свързани с банките. Правеше впечатление, че участват преди всичко европейски банкери, и то от страните, между които назряваше бъдещият конфликт. Журналисти нямаше и никой със сигурност не можеше да твърди кои са лицата и за какво са се събрали.
Една тиха лятна вечер, когато хората вече си легнаха, при пълна тайна и усилена охрана, всички тия хора с придружителите си се събраха в казиното. То бе най-голямата зала в градчето и специално подготвена за случая. Огромна елипсовидна маса със скъпа брокатена покривка заемаше почти цялото пространство, а край нея бяха наредени удобни кресла. Върху тази маса имаше, разбира се, цяла върволица от пепелници, чаши и разхладителни напитки. Около нея насядаха банкерите, почти еднакво облечени, сякаш негласно носеха своя униформа — в строго черни костюми, с джобни, златни, старинни часовници на масивни златни верижки, със златни игли на вратовръзките с един-единствен искрящ диамант от висок карат и също такъв диамантен пръстен на кутрето на лявата ръка. Това, което правеше впечатление, бяха лицата им — надменни, спокойни, уверени, лица на владетели, незастрашени от политически промени и народни вълнения. Лица, в които се чете едно — ето, ние сме господарите на света!