— Курвалъкът е до време, а пиянството до гроб…
Борис се стресна.
— Какво искаш да кажеш?
— Дядо ти беше прочут пияница, въпреки че имаше твърда глава за сделките. В Музея на Амстердам има една гравюра… Почти никой не й обръща внимание, защото няма голяма стойност, а и художникът е неизвестен. Навремето, когато испанците са държали под робство холандците, властите им позволявали по три дни в годината да правят каквото искат! Тогава настъпвало масово пиянство, безразборни съвокупления, оскверняване на Величеството, на Мадоната и светиите до пълно помрачаване на съзнанието на хиляди хора. Но в това е имало резон. Испанските владетели са били умни. Те са действали по принципа на парната машина. Както на нея има клапан, за да може сгъстената пара да излезе и не гръмне котела, така и тия три дни слободия са били нужни, за да се намали натрупаното напрежение, за да се излее народното негодувание в угодно за властниците направление. А дядо ти правеше такива пиянски гуляи, в които участваше цялото село от голямо до мало, па и околните села… Играеха и виеха по цяла седмица. Сегашното състояние в България ми напомня това…
— Чудно ми е, но не мога да уловя нито един предвестник на война. А ако има все пак, смятам, че ние ще бъдем победители — каза Борис.
— Не съм сигурен…
— Но какво те кара да се съмняваш?! Балканските народи са обединени като един срещу Турция!
— След като добичето бъде повалено на земята, тогава ще настъпи самоизяждането… Не ти ли правят впечатление двете клаузи в договора между Сърбия и България? Първата е разделението на Македония на Спорна и Безспорна зона. Това е голяма политическа грешка на нашите посерковци-дипломати начело с оня маниак в Двореца! Това даде право на Сърбия и Гърция да претендират за нещо, което никога не е било и не може да бъде тяхно. А и Румъния ще иска някаква компенсация, задето не е нападнала в гръб комшийката си. Ще иска вероятно Добруджа… Втората клауза е за руския арбитраж, с цел съюзниците да не стигнат до междуособна война. Като гаранция това е една нула!
— А какво предлагаш?
— Аз съм банкер и смятам, че най-голямото качество е да умееш да чакаш, да дебнеш спотаен така, както само дивите зверове умеят. С часове, с дни!… Лигите им текат, но проявяват повече търпение от хората. Всичко работи за България! Имаме пълен простор на действие в земите ни в Турция. Училища, общини, епархии… Та в момента българите фактически се самоуправляват. Те са икономически най-добре в империята. Полека-лека заемат възловите места!…
— Но все едно един ден това Обединение трябва да стане!
— То ще стане само при едно условие: Ако се чака циреят сам да пукне! Всяка интервенция ще бъде грешка!…
— Това становище ти е останало от църковните борби в Цариград!…
— Не е от църковните борби! Но до ден-днешен съм убеден, че това бе единственият път за обединение на българските земи и българската нация! Наистина бавен, но абсолютно сигурен! Фактически зад църковната фасада се криеше един смел план за икономическо надмощие на българите. Този план даже да не беше измислен от някакви си умници, той несъзнателно се извършваше от цялата българска нация. Тогава дойдоха революционерите и всичко отиде по дяволите!…
— Но техните имена ще останат в историята, а не вашите!
— Имат ли значение имената на личностите?! Това е заблудата на нациите! Наполеон разсипа Франция, а народът го почита като Бог и до днес.
— Революционният път в развитието на една нация е правило!
— Вероятно. Особено ако нацията не е зряла политически. Вземи англичаните! При тях няма имена като Цезар и Наполеон, но няма и такива кървави революции. Ех, поизклали са неколцина крале на ешафода и все пак всичко е ставало с мислене, с много мислене и почти без войни, за да се създаде Британската империя!…
— Ще дойде часът и на тази империя!
— Не знам. Ще дойде сигурно, защото всички империи падат. Не ме интересува това. Въпросът е до България!
— Аз съм за война, ако тя донесе Обединението.
— При всеобщо полудяване трудно е да запазиш главата си бистра…
— И ще участвам в нея каквото и да стане! — още по-упорито каза Борис.
Старецът замълча.
— И аз… — каза Туше Динев тихо.
— Какво и ти? — попита банкерът.